Димитър Кирков - Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Споменах ти Парашкевов. Не мисли, че с него говорехме само как са обрали банката и какво е правил в затвора. За много неща приказвахме. Пуши си цигарата той и спокойничко разправя какво е видял, какви хора е срещал, какво си е мислил за това и онова. Но ако искаше човек бързо да го ядоса, достатъчно бе да каже нещо за Крум Костадинов.

Тоя човек му беше или съученик, или далечен роднина, а може би и двете едновременно. Отдавна се знаеха значи и стара неприязън е имало помежду им. Крум Костадинов бе запасен офицер, но в строя не служил, конски доктор бил в някакъв кавалерийски полк. А като свалил мундира, захвърлил с него и ветеринарството. Напълно се бе отдал на патриотизма, даже някой лев добавяше от него към пенсията. С изгладен сив костюм, с черна риза, закопчана догоре, слаб, дълъг, прав, сякаш точилка е глътнал — щом има тържество, на първа линия той стърчи.

А много тържества се устройваха тогава на патриотична основа. И сега май е същото. Годишнини от раждания и гибел на юнаци-българи, дати на въстания и битки, на договори и поражения, че ден на будителя, на независимостта, на Съединението и прочие. По читалища ги правеха, градски, общоучилищни и за да са сигурни, че ще има публика, нас, учениците, задължително ни мъкнеха час по-рано. Програмки подреждаха за тия тържества — песни, стихотворения декламират и, разбира се, речи се държат. И говори кой говори, но Крум Костадинов обезателно ще произнесе слово.

Канеха го при всички случаи, сякаш ако отсъства, празненството не се е състояло. Нещо като щатен патриот. Изтъпани се той пред нас, стисне ръце отпреде си и викне: „Велика България помни!…“ И още два калъпа имаше за начало: „Велика България свежда чело!… Велика България гордо вдига глава!…“ Оттук насетне трудно го слушах, само изразът „Велика България“ ме стряскаше във всяко изречение, все едно прабългарски мечове се сплитаха до ухото ми. Заради гласа му не можех да възприемам. Метален, остър, звънтящ — ако с такъв глас подвикнеш край коневръза, кавалерийските коне от зор ще приклекнат. Питаш ли какво ни бе на нас в затвореното помещение?

Иначе друг кусур не му намирах, защото, казах, в речите му не вниквах. А имаше учители да го хвалят като заслужил патриот. И не само заради проявите му на тържествата, не. Първо, Крум Костадинов бил открил по някакъв начин истинския хански календар. Само два месеца му се губели още, за да стъкми всичко и го отпечата в брошура. Второ, проучил бил той родословието на Исус Христос и установил, че Спасителят е с прабългарски произход. И трето — съвсем по неговата специалност, — изнамерил ветеринарят, че конете от Аспаруховата конница страдали от някаква рядка болест. После проследил къде се е разпространявала болестта от Япония, на зигзаг през цяла Азия, та до устието на Дунав. И направил извод какъв е пътят на българските предтечи. Но по тоя път не само зараза пламвала, ами възниквали и центрове на цивилизацията. Следователно, наше дело са те, следователно, нашите прародители не са оставяли единствено конска болест, ами и култура. Докато намерили за̀ветно място на Балканите за Велика България…

Не знам верни ли са тия неща за Крум Костадинов, преувеличения ли бяха, но веднъж на шега ги казах пред Парашкевов. Само че шега той не приема, като става дума за далечния му роднина. Толкоз му беше лют и го отричаше. Сигурно отпреди се бе запознал с неговия патриотизъм, защото самият Парашкевов не стъпваше на подобни тържества. Такъв бил Костадинов, инакъв бил, но най-вече младежта развращавал. Аз лично не се чувствах развратен, макар сто пъти да бях присъствал на неговите речи. Не, настоява Парашкевов, развращава ви, грешен път ви показва, ценностите подменя. Какво имаше предвид бившият затворник?

Един път, на връщане от патриотично празненство, се отбихме с Михалис у стария ни приятел. Казваме къде сме били и че Костадинов пак е приказвал. Начумери се Парашкевов, но тоя път най-ненадейно прескочи от Крум Костадинов на… Паисий Хилендарски. Емна непочтително светогорския монах, сякаш Отец Паисий бе ро̀ден баща на запасния офицер и сам го бе научил какво да говори пред учениците. Направо се изплаших! Откак бях тръгнал в първо отделение, всички ме учеха, че сред светините български няма по-свят човек от Отца Паисия. Че как?! Пръв палнал кандилото той в робския мрак, История славеноболгарская написал, за да освести затъпелия народ, за славното му минало да разкаже, кураж за бъднините да му вдъхне. Ни един българин няма да не знае вопъла на Отца Паисия: „О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четиш по свои язик и не думаш?… Ти, болгарине, не прилащаи се, знаи свои род и язик и учи се по своему язику.“ От дете ги помня тия думи наизуст и до гроб ще ги нося. Защото вечно напътствие са те от бащата на нацията. А без него може би ни българи щеше да има, ни България…