Димитър Кирков - Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Срещнал ги, запознал ги, подбутнал ги един към друг. И тоя път Клио излязла умна — докарала работата до венчило. На сватбата и чичо Ламброс бил. На втория ред стоял в черквата, ама присъствал!

— Измамна жена е Клио на външен вид — тъжовно рече Пазаити. — Каменна изглежда, замръзнала, но това е само кожата й. А долу, под тая кожа, огън гори и лава клокочи. Паднеш ли вътре — цял си изгорял…

С други думи, голям зор дала булката на застарелия си мъж, защото не минала година, и той получил удар. Чуло се — в обятията й се случило. Парализирал се, онемял, а новата съпруга не дава и децата му да припарят при него. От целия свят го крие вече десет години. Ламброс Пазаити не знаеше как живеят сега двамата, защото, като свалила младоженското було, Клио веднага му обърнала гръб. Надува се, извръща се, на гости не го кани. А напоследък дори в къщата не го допуска. Пред слугите го позори! Ама как ще живеят?! Яде Клио готовите пари, брат си и майка си хрантути и ако е останало още някое корабче на Йоан Филокали, и него ще глътне като някоя хидра…

— Че защо ходиш при нея, като е такава неблагодарница? — попитах нехайно аз. — И градинар даже й водиш. Нали не те е молила. Пари ли чакаш?

— О, момче! — скръбно се засмя Пазаити. — Имам аз толкоз пари. Не чакам от Клио. Само искам да ме уважи, с добра дума да ме посрещне. По челото да ме погали, „чичо Ламброс“ да ми каже, както едно време. Самотията ми да пожали…

Вярвай ми, просълзи се чак от умиление тоя изпечен шмекер. Такова съжаление изпитваше към себе си, толкова несправедливо оскърбен и пренебрегнат се чувстваше. И мисля, че точно в тоя момент въобще не искаше да ме заблуждава, а сам напълно си вярваше. Само че не ме трогна особено. За какъвто и селяндур да ме смяташе Ламброс Пазаити, не знаеше той за уроците ми при Парашкевов и че на подобни въдици вече лесно не кълва. Кой знае защо клевети богатата жена, мислех си. Кой знае какви мизерии сам той е правил.

Веднага ще кажа какво по-късно чух да подхвърлят и одумват хората за благодетеля Пазаити и осиротялото семейство Ликудис. Вярно — разпилял им имотите. Лепнал се за вдовицата — обещавал, в гърдите се бил и му подписала тя пълномощно да продава от нейно име цялото наследство. От скръб ли дето била съсипана, лековерен ум ли е имала, но пълномощното тъй било съставено, сякаш е невменяема. Всичките си права отстъпила на Ламброс. И запретнал той ръкави. Продаде, но повечето пари в свои далавери вложи, а на жената месечни вноски плаща. Голямата вода демек неговата мелница върти, а при Ликудис капки капят. Тъй карали години. И не само че не им давал сумите изрядно, ами ги и изнудвал с тая работа. Притискал ги, подмамвал ги, на пръста си ги въртял, докато Клио израснала. И къде с принуда, къде с подаръчета от бащините й пари — направил я своя любовница. Развратил я. И щом й се наситил, прехвърлил я като стар пезевенк на Йоан Филокали. Пари дължал Пазаити на оня сладострастник и с Клио значи си оправил сметките. Пък после иска в къщата им да ходи…

Ако погледнеш безпристрастно обаче на тия приказки, във фактите няма и косъм разлика. Разликата е само в тълкуването на Пазаити и на клюкарите. И аз не съм сигурен заделял ли е той нещо от продажбите за себе си, или разумно е постъпвал, като не е давал всичките пари на ония прахосници. Не забравяй също, че когато раздъвкват такива случаи, хората са подозрителни и зли. И може би клеветяха Ламброс Пазаити за неща, дето не бе виновен.

Изчаках аз тогава в сладкарницата половин минута да му изсъхне влагата от очите и викам:

— Абе, пари не ти трябват, а сделка предлагаше на Клио Филокали. Чух те!

— Че много остри са ти ушите! — подсмихва се Пазаити.

— Парцел до кея в Пирея. На дядо Аргирис кафенето ли имаше наум?

— Е-е, тъй го казах само да се закача. Много й трябват на Клио парцели…

— Извинявай — продължих да разпитвам аз, защото кафене „Византия“ за мен бе станало пъпа на света, — извинявай, че вчера се намесих, без да ме питат. Ама ми се стори, че напразно тормозиш стареца…

— Грешиш, момче! Много грешиш, Димитраки — снизходително рече Ламброс Пазаити — вече му бях казал името си.

И обясни, че някой си човек заложил при него нотариален акт срещу заем. Дълга обаче забатачил и Пазаити прехвърлил в съда тоя акт на свое име, както си му е редът според договора за заема. Документът не е единствено за земята под кафенето, по-широк терен обхваща, но и три четвърти от „Византия“ пада вътре. Само предната част стърчи извън плана. Работа ясна и безспорна.