Димитър Кирков - Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Здесь есть возможность читать онлайн «Димитър Кирков - Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2006, ISBN: 2006, Издательство: ИК „Захари Стоянов“, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Балкански грешник (Разказите на един авантюрист): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Това е роман за вездесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция – Демир Папазоглу, в Сърбия – Димитар Попович, в Румъния – Думитре Попеску. "Пет имена смених – казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не деля. И освен че съм българин, аз до ден днешен съм и грък, и турчин, и сърбин, и румънец едновременно".

Балкански грешник (Разказите на един авантюрист) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ако махна с ръка и спра до тук, твърде мила картинка излиза. Розова и сладичка. Никой не е виновен — и тия са добри, и ония са добри. И тия имат право, и ония имат право. Случайно, да речем, са се счепкали… Пък картинката хич не е миличка, а е грозна и кървава.

Да беше само Косово обаче, с мед да го намажеш и преглътнеш. А то където бутнеш по нашите земи, все ще намериш по едно Косово да смърди и тлее. Всеки с всекиго делба има недовършена. Турци, гърци, българи, румънци и сърби, че новите македонци, че албанците, хърватите и словенците — всеки обида таи, всеки измамен се има и ощетен, и държи за зор-заман по едно ножле в пазвата си. Пък случи ли се нейде да се смесим повечко, всички стари дертове на това място се изсипят, вражди незабравени, рани незатворени — не се търпим, мразим се и се гоним, прочистваме се и се изселваме, нали и моя род са го изчистили от земята му гръцките власти. Ей това ме мъчи, ей за това мисля, като слушам сега за Косово. Защо е тъй, защо не се помиряваме, защо не можем да се спогодим на това райско място, дето Господ напразно ни е дал?

Ще кажеш, и другаде стават подобни работи. Да оставим племената из новите африкански държави, ирландците да вземем. От една майка семе, вековни британски поданици, поколения наред приучени на ред и благоприличие, ама част католици, част протестанти и не се траят за нищо на света. Бият се, трепят се, бомби под път и над път си залагат. Гледаш ги — достопочтени хора, шлифовани граждани, пък излезли и като хъшлаци мятат камъни навън, не дават на ония от другата махала да им минат по улицата. Диващина първостепенна! Надминават балканската! Ни кралската войска може да ги помири, ни печената английска дипломация…

Но не ща аз да бърникам в островитянските бунища, както те са свикнали да се мешат навсякъде по света — стигат ми тукашните ядове. А че другаде имало зло като нашето, не ми успокоява душата. Питам се, защо и как се е пръкнала балканската ни проклетия и знам, че не съм ни първият, ни последният, дето си задава такива въпроси. Едни викат: много племена и вери са се омесили по тия земи, оттук значи нетърпимост се ражда и прочие. Че са много — много са, истина е, но толкоз ли сме различни, холан, че един друг да си изпиваме кръвчицата? Не е това, не е така — късичко е това обяснение и не покрива причината напълно.

Други казват: Европа е виновна и Великите сили. Кога се е разкапвала Турската империя, пък и след туй — след големите две войни, те са кроили границите на балканските държави, както им е изгодно и както им скимне. Рязали са населението като баница, без да ги е еня на кой народ къде му е древното живелище и по тоя начин са посели раздори между нас за хиляда години напред. А от тия раздори пак Европа си пълни гушата — уж като наша съдница и умиротворителка. Много вярно нещо има в това заключение. Ей тъй — на цигарена кутия, докато си пият кафето, са чертали нашите граници, пазарили са се коя област къде да иде, прехвърляли са ни, заменяли са ни, кастрили са ни с голяма секира — а ние тук дребнички, слабосилни, във вражди помежду си затънали, не сме могли и гък да кажем. Ама не е и това, мисля, цялата истина. Не мога да река с чисто сърце: Великите сили да ни берат греха. Техният грях си е техен и тежък, но той не може скри нашия грях. А за този наш грях няма кой друг да се покае, няма кой да го изкупи и да го стъпче в нозе освен ние самите. Но кога ще стане това и как — умът ми не го съзира.

Виж, някои дават съвети как да се укротим всички балканци, враговете да се прегърнат, душманите да се разцелуват и всички да живеем в мир и спокойствие. Високи и светли умове, дето летят над облаците, са бленували за федерация и в нея всички народи и вери да са равни и еднакво почитани. Но не — къде ти Европа и Русия ще дадат голяма държава да се струпа тук. Фитили ще палят, взаимно ще ни насъскват, масло ще сипват в огъня, докато се уловим за гушите. И пак не е само в тях вината, а в нашия си ум, защото не за сбор, а за делитба и раздор е бил той натъкмен. Всеки е дърпал чергицата към себе си и не се е намерил конец да съшие парцаливите наши черги в един голям шатър — де да знаеш, можеше да ни прикрие той от виелици и градушки.

И комунистите имаха рецепта за балканско успокоение. А рецептата им се знае на тях — един лек стои вписан в нея за всякакви болести. Като победи комунизмът, демек, всяко нещо ще изцелим — нациите ще изчезнат, границите ще се заличат, религиите ще ги ликвидираме и ще създадем ново комунистическо племе. Няма да има за какво да се дърлят хората вече, народите ще ги подредим еднакви под конец, ще се трудят те за благото на обществото, само в партията на комунистите ще вярват и в нейните вождове, пък рече ли някой да кръкне, ще му се смачка фасонът.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)»

Обсуждение, отзывы о книге «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

Батко 10 сентября 2021 в 04:12
Страхотна книга! Благодаря, че сте я качили!
x