Димитър Кирков - Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

— Ха̀! — бледа усмивка раздвижи маската. — Какво е туй?

— Туй е… — рекох и вече разтварях ръце да я прегърна. Пачката се изхлузи помежду ни…

Там, в колата, се любихме като бесни животни, запрени в клетка. Можеш да си представиш как бях подивял от диетата покрай Зоица. Но в оня половин час забравих и нея, и общата ни кожа, и всичко останало от идеалната моя любов. Право казват хората, че горната глава мъдрува, а долната лудува. Но кълна ти се — само докато свършим с Клио Филокали беше тъй…

Бяхме останали на задната седалка и като се пооправи, тя извади цигари, запалихме.

— От една порода сте с Михалис — рече одобрително като опитен дегустатор.

— От един град сме — отвърнах от немай-къде и помислих: „Голяма работа станала! Нали Михалис я остави. Свободна е вече…“

— Нали от едно село бяхте…

— Все тая — притеглих я леко и Клио се отпусна на гърдите ми.

— Като изпушим цигарите, ще ме заведеш — каза тя лениво. — Не съм забравила.

И тъй като тоя път не отказах, жената допълни:

— Но и за теб ще помисля. Михалис молеше да те пратя в Солун, в агентството…

— Не съм искал такова нещо! — рекох сърдито. — Той сам го е измислил зад гърба ми!

— Няма, няма! — успокои ме тя. — Как ще те пратя толкоз далеч?! Ще дойдеш вкъщи. И за теб ще има работа…

— Защо? — опитах да съм деликатен. — Сегашната ми харесва.

— Помисли! — отдръпна се господарката и ме огледа. Хрумването очевидно й хареса и бе готова веднага да сключим сделката. — Преброй до десет и реши.

До десет аз не броих, но през тия секунди ясно схванах, че ако се съглася, лесно можем да си разменим местата с Михалис. Аз да стана платен любовник на Клио Филокали, той да остане в квартирката. Аз да навлека някоя униформа и при лош късмет да стигна до хапчетата, той да си опита щастието при Зоя. Тая мисъл ме отврати, но се сдържах да не се издам. И същевременно Зоя като че по-скъпа ми стана след моята изневяра. По-мила. Нея и за съкровище не бих разменил. А разумът ми още нещо потвърди — и не за пръв път. Че най-изгодно за мен е Клио и Михалис да се разберат и отново да се приберат в резиденцията. Защо да пускам вълка в кошарата? А още повече — ако се повлека след двамата, съвсем ще развържа ръцете на Михалис. Ей тъй разумът ми направи и втората стъпчица към предателството.

— Клио… — рекох. — Мога ли така да ти викам?

— Разбира се, моето момче — притисна ме тя отново с едрата си гръд.

— Клио, да вървим при Михалис. Той е в квартирата ми. Болен е — загрижено заприказвах. — Няма кой да се погрижи за него. Само ти. Имаш условия. Доктор трябва да викнеш, Клио! Да му помогнеш…

— Знам — призна тя. — Помислила съм. Не е кой знае какво — песъчинки изхвърля от бъбреците. Но не е боледувал досега и се е изплашил.

— И още нещо искам да те питам. Странично — продължих. — На Зоя ли искаш да помогнеш или на Пазаити да отмъстиш?

— Странично ли? — жената посегна и хвана с две ръце главата ми. — Защо все за нея говорите? И двамата ли сте влюбени в тая пикла? — На педя от лицето ми бялата маска не чакаше друго освен пълна изповед.

— Михалис ли… призна, че е влюбен? — секна гласът ми.

— Да признае?! — изуми се Филокали. — Да не взема да го питам?! Разправи ми за Пазаити и нотариалния акт, за изнудването на стареца и момичето.

Какви глупости говоря, помислих си. Смее ли Михалис да каже на тая фурия, че е влюбен в друга жена! Ами че тя ще го изяде!

— От мен е чул — внимателно разкопчах обръча от главата си. — И ти реши да спасяваш Зоя?

— Такива като нея много, а Ламброс Пазаити е един! — злобно рече тя. — Тоя път ще му измъкна забавата!

— Защо не откупиш нотариалното? — предложих аз. — Веднъж завинаги ще му пресечеш пътя…

— Доста си глупав! — отблъсна ме Филокали. — С Ламброс в пазарлък не влизам, на всичко отгоре — пари да му броя. И въобще кафенето не ме интересува!

— Чак толкоз да го мразиш?… По каква причина? — с крадливо любопитство зачаках какво ще допълни тя към известните ми клюки.

— Представи си — запали тя нова цигара и веднага я загаси в пепелника, — представи си, че съм харесвала негодника! Че е бил първата любов на наивницата. И ме е предал! Не! Няма да оставя червея! По-скоро Михалис ще оженя за Зоя, отколкото да я дам на Пазаити!

Застинах и повярвах на заплахата! С такава злобна тръпка я каза, с такава отмъстителна стръв, че нямаше съмнение — ще го стори. Омразата на тая жена бе по-силна от любовта й. И ми мина през ума, че тя търси Михалис не заради любовта си, а защото чрез приятеля ми иска да отмъсти за излъганата си някогашна любов…