Джон Грийн: Хартиени градове

— Ей, пич — каза Бен и ми кимна, после се обърна и тръгна. Последвах го през вратата. Бен беше дребно същество с много гладка мургава кожа. Пубертетът го беше ударил или той беше ударил пубертета. не знам точно, а и е спорно кое как е станало, но със сигурност ударът е бил средно силен. Бен беше и най-добрият ми приятел още от пети клас, когато и двамата си признахме, че никой от нас няма шанс за нещо по-добро в сферата на приятелствата. Освен това той се стараеше, истински се стараеше да бъде най-добрият ми приятел, а аз винаги ценях това му качество. Е, почти винаги.

— К’во ста’а? — попитах. Вътре никой не можеше да ни чуе, а и останалите си говореха прекалено шумно, за да дават ухо на нашия разговор.

— Рейдар ще ходи на бала — каза той мрачно, почти с отвращение. Рейдар беше другият ни най-добър приятел. Казвахме му Рейдар, защото приличаше на оня дребния с очилата от първи сезон на „Военнополева болница“, само че 1) Оня Рейдар от телевизията не беше чернокож и 2) По едно време Рейдар взе че порасна с около осемнайсет сантиметра и започна да носи контактни лещи, така че 3) Изобщо не приличаше на оня пич от „Военнополева болница“, но 4) Нямаше начин да му сменим прякора три седмици и половина, преди да завършим гимназия.

— С оная Анджела? — попитах. Рейдар никога не обелваше дума за любовния си живот, но ние яко копаехме да изкопчим по нещо оттук-оттам.

Бен кимна и каза:

— Знаеш за гениалния ми план да поканя на бала някое крехко малко зайче, защото това са единствените момичета, които не знаят историята за Кървавия Бен?

Кимнах. Разбира се, че знаех.

— Е, тая сутрин едно мило сладко зайченце от девети клас дойде при мен и ме попита дали аз съм Кървавия Бен. Аз започнах да се обяснявам как било само бъбречна инфекция, а тя взе да се киска и избяга. Така че, това отпада.

В десети клас Бен влезе в болница с бъбречна инфекция, но Бека Арингтън, най-добрата приятелка на Марго, пусна слух, че истинската причина за кръвта в урината му се дължала на хронична мастурбация. И въпреки че диагнозата я имаше черно на бяло, тоя слух се лепна за него и така до края.

— Мно’о кофти — казах.

Бен започна да крои нови планове да си намери гадже за бала, но аз слушах с половин ухо. Защото през цялата гъста човекоподобна маса при входа на училището видях Марго Рот Шпигелман. Стоеше до шкафчето си с приятеля си Джейс. Беше облечена в бяла пола до коленете и синя блуза, която откриваше целия й врат до ключицата. Смееше се истерично — раменете й бяха приведени напред, очите й бяха присвити и в ъгълчетата се бяха образували бръчици. Устата й беше широко отворена. Но май не се смееше на нещо, което Джейс бе казал, защото не гледаше към него, а към другите шкафчета. Проследих погледа й и видях Бека Арингтън, увиснала на врата на някакъв бейзболист, сякаш той беше коледно дърво, а тя гирлянда. Усмихнах се на Марго, макар че знаех, че не може да ме види.

— Пич, забрави за Джейс. Опа! Я виж онова захаросано зайченце!

Тръгнахме през тълпата, а аз продължавах да я гледам измежду преминаващите пред погледа ми глави, уши, коси. Гледах я така, сякаш с очите си правех бързи снимки: фотографска серия със заглавие: „Съвършенството и преминаващите покрай него простосмъртни“. Когато се приближихме до нея, помислих, че май не беше истеричен смях. По-скоро изглеждаше като че ли току-що я бяха изненадали или бе получила подарък, или нещо от сорта. Мисля, че не можеше да си затвори устата, дори не се сещаше да я затвори.

— Да — казах, но все така не го слушах. Опитвах се да й се нагледам, да видя колкото е възможно повече от нея и да остана незабелязан. Не мога да кажа, че беше хубава. Не е това думата. Тя беше просто величествена в буквалния смисъл на думата. И после я подминахме, тя остана далеч зад нас. Прекалено много хора между мен и нея. А аз така и не успях да се доближа достатъчно, за да чуя каква беше тая изненада. Бен поклати глава. Беше ме виждал хиляди пъти как я гледам и май беше свикнал.

— Честно казано, секси е, но не чак толкова. Знаеш ли коя е суперсекси?

— Коя?

— Лейси — отговори той. А Лейси беше другата най-добра приятелка на Марго. — И майка ти, пич. Видях я как те целува по бузата тая сутрин и кълна се… абе помислих си: „Господи, искам да съм на мястото на Кю. И Господи, ако може да имам по един пенис на всяка буза“.

Сръгах го с лакът в ребрата, но все още мислех за Марго. Тя беше единствената жива легенда и живееше до мен. Марго Рот Шпигелман, шест срички, които се споменаваха с тихо и сподавено благоговение. Марго Рот Шпигелман, чиито епически приключения връхлитаха училището като лятна буря: някакъв старец, който живеел в полусрутена къща в Хот Кофи, някъде в Мисисипи, я научил да свири на китара. Марго Рот Шпигелман, която пътувала три дни с цирка и се научила да се катери на трапеца и даже й казали, че има голяма дарба. Марго Рот Шпигелман, която пила чаша билков чай с The Mallionaires зад сцената след концерта им в Сейнт Луис, докато те са наливали с уиски. Марго Рот Шпигелман, която се вмъкнала на концерта, като излъгала охраната, че е гадже на басиста, и как така не ме познавате, и момчета, хайде по-сериозно, казвам се Марго Рот Шпигелман, и ако отидете зад сцената, и ако помолите басистът да дойде да ме види, нека той ви каже, че аз съм гаджето му, или поне веднага ще му се прииска. И как после охранителите отишли да го викат, той дошъл, погледнал я и казал: „Да, това е гаджето ми, пуснете я“. И как после той наистина искал да му е гадже, но тя му отказала. Отказала на басиста на The Mallionaires !