Решат Нури - От устните към сърцето

Здесь есть возможность читать онлайн «Решат Нури - От устните към сърцето» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2010, ISBN: 2010, Издательство: Рива, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

От устните към сърцето: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «От устните към сърцето»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

От сърцето моята безумна любов достигна до устните ми… И с целувките, всяка от които те кара да забравиш другата, любовта вече ще живее единствено върху устните ми като напев, като усмивка… Същевременно, за да бъдеш щастлив, може би единственият начин е да не позволиш на безумната любов да премине отвъд устните, да не й позволиш да се спусне като отрова към сърцето.
Любовта няма нищо общо със сърцето… Любовта се превръща в щастие единствено когато се роди и заживее в устните… Не трябва да й се позволи да се процеди като отрова от устните към сърцето… Наричам цветята, Грозденце, „любовта на земята“… И те се отварят и угасват като целувка в устните на земята… Кое от тях мисли да навлиза в сърцето на земята?
Ние не се обичаме, Ламия, вярвай ми, малката ми… Просто позабавлявахме сърцата си, очите си, устните си с едно малко приключение… Толкоз…

От устните към сърцето — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «От устните към сърцето», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Ведат бей, аз се смятам за майка на Макбуле, нали?

Младият мъж поклати глава и сякаш забавлявайки се, отговори:

— Има ли съмнение, ханъмефенди?

— Каквото и да е, аз съм нейна майка, Ведат бей. Мой дълг е да мисля за Макбуле като за своя дъщеря… Затова ви моля, нека не ви изглежда странно онова, което ще ви кажа… Сега аз да ви попитам… И вие ли нищо не сте забелязали?

— Не. Какво например?

— Как така? Невъзможно е…

С усмивка, подсказваща, че добре разбира целта й, той отговори:

— Може би, но щом сте започнали… Продължете… Няма ли да ме попитате нещо?…

— Усещам, че дъщеря ми би иска…

— За съжаление май е така, Ламия ханъм… От известно време и аз го усещам… Какво ще кажете вие за това?

— Какво да кажа?… Ако и вие я искате, ще бъда много доволна… Естествено, бих желала да ви стана тъща…

— Не ви ли наричам „тъща“ и сега? Ами Мебруре?

— Моля ви, Ведат бей… Нали говорим сериозно?…

— Възможно ли е да се говори сериозно за брака ми с Макбуле, Ламия ханъм?… Мислите ли, че съществува такава възможност?

— Защо да не съществува?… Горкото дете много ви иска.

— Добре, но това е недостатъчно… Първо аз съм такъв човек, че… Дори е смешно да изтъквам причина за тази невъзможност…

— Така е, но всички ние се оказваме в трудно положение, Ведат бей…

— Да, вярно е… Аллах да ни накаже… Ако намеря някакъв изход и избягам от тук, работата ще се улесни, но… Поне трябва да спра с посещенията си…

— Как ще стане? Вуйчо ви няма ли да се усъмни?

— Естествено, ще се усъмни… Ай, ай… Ще притесним горкия човек… Ех, вироглаво момиче, ех… Нямам друг избор, Ламия ханъм… Ще използвам работата си като повод и ще разредя посещенията си.

Ламия каза натъжено:

— Горката Макбуле. Кой знае колко ще страда…

— Може би това не е нищо повече от мимолетен каприз, Ламия ханъм… Къде е влюбената Макбуле?

XXII

Ведат доста поразреди посещенията си в дома на вуйчо си. Обясняваше, че е зает с писането на медицинска книга, че един-два пъти седмично ходи на лов с приятели.

Макбуле бе усетила, че и книгата, и ловът са единствено предлози. Лудостта й, капризниченето й от ден на ден нарастваха. Непрестанно досаждаше на Ламия с безпочвените си оплаквания: „Ти не мислиш за мен… При добро желание би намерила изход за моето страдание!“

Макар пролетта да наближаваше, времето изобщо не се оправяше, все още валеше сняг.

Един ден Ламия беше отишла да се поинтересува за състоянието на болна съседка. Възрастната жена, която срещна там случайно, между другото й съобщи лоша вест.

— Ей, чухте ли? — попита жената. — Тая сутрин по време на лов станала злополука… Нали има един заточеник — доктор, дето живее при госпожа Мардик… Та той бил ранен, отвели го на носилка в болницата…

Ламия издаде лек писък, внезапно смени цвета на лицето си и попита:

— Наистина ли, госпожо?… Как са го улучили?… Раната тежка ли е?…

— Не знам, момичето ми… И аз го чух от булката на нашия пълномощник…

Стопаните на дома предложиха да изпратят някого до болницата.

Ламия обаче, казвайки, че няма да изтърпи дотогава, си тръгна. Най-напред бързо пое към къщи. Трябваше да съобщи на Кемал бей и на Макбуле за злополуката. По пътя обаче си каза, че това няма да е съвсем правилно. Ако раната на Ведат не се окаже сериозна, напразно щеше да уплаши съпруга си. Пък и Макбуле можеше да се притесни повечко, да се ядоса прекалено много и съвсем да ги обърка. Налагаше се, преди да се прибере, да получи отнякъде сведения. Госпожа Мардик със сигурност вече бе научила за случилото се.

На един ъгъл Ламия промени пътя си. Забърза се към къщата, където живееше Ведат. Наближавайки, сърцето й затуптя силно при мисълта да не получи тъкмо обратната вест, очите й се замъглиха, не знаеше къде стъпва.

Госпожа Мардик разпалваше с огромно сламено ветрило мангала в калдъръмения двор. Като видя по някое време Ламия да влиза, се учуди и слагайки ръце на кръста си, каза:

— Какво става, ханъм?… Дай боже вестта да е добра!…

Младата жена положи ръце върху гърдите си, за да овладее вълнението си.

— Госпожо Мардик… Не сте ли чули за злополуката?

Възрастната жена още повече се зачуди:

— Каква злополука?…

— Ранили са Ведат бей по време на лов. Откарали са го в болницата, но тук не са съобщили. Какво да правим?

Госпожа Мардик се изсмя високо, после се провикна по посока на стълбището:

— Ведат бей… Слез долу… Виж кой е дошъл!

Зървайки сред калдъръмения двор Ламия — цялата бе потънала в сняг и кал, а гласът й и дъхът й сякаш бяха секнали, — направо занемя.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «От устните към сърцето»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «От устните към сърцето» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Елизабет Лоуел - Зовът на сърцето
Елизабет Лоуел
libcat.ru: книга без обложки
Урсула Гуин
Решат Гюнтекин - Чучулигата
Решат Гюнтекин
libcat.ru: книга без обложки
Джордж Ефинджър
libcat.ru: книга без обложки
Мариана Тинчева-Еклесия
libcat.ru: книга без обложки
Мариана Тинчева-Еклесия
Решат Нурі Гюнтекін - Женоненависник
Решат Нурі Гюнтекін
Решат Абадиев - Неизменность
Решат Абадиев
Решат Абадиев - Красота
Решат Абадиев
Отзывы о книге «От устните към сърцето»

Обсуждение, отзывы о книге «От устните към сърцето» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.