Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

Времето спря. Лус мислеше, само за едно: Това ли е краят на пътуването ми? Ще бъда пребита, от някакъв пиян задник?

— По дяволите, не! — каза тя и стисна ключа отново. Натисна педала с цялата си сила, завъртя ключа. — Хайде, хайде…

Никога не беше чувала по-сладък звук от шума на двигателя и в този миг сърцето й се закле във вечна вярност на Ел Торо. Даде газ и потегли бясно, въпреки че Анхел все още се държеше за дръжката. До нея Офелия крещеше истерично:

— Sabes que? Ya me voy! 14 14 Sabes qué? Ya me voy (исп. ез.) — Знаеш ли какво? Тръгвам си! — Б.пр.

Когато беше изминала двайсетина метра надолу по улицата, Лус погледна в огледалото за обратно виждане. Анхел размахваше ръце като птица, която се кани да полети, опитвайки се да запази равновесие, но не успя и падна по лице на земята.

Победоносна усмивка озари лицето й, докато завиваше, зад ъгъла.

Зората разкъсваше плахо дрехата на нощта, спуснала се над земята, процеждаше се през все още тънката ивица светлинка сред мрака и го прогонваше по-надалече с всяка изминала минута. Лус беше изоставила зад себе си неравния зъбат градски пейзаж и вече караше през като че ли безкраен тунел от тъмнина, а единствената светлина идваше от редките лампи по магистралата и фаровете на колата. Отвори прозореца си и позволи на влажната свежест на утринния въздух да я залее, за да съживи сетивата й. Косата й се развя зад нея като знаме. Въздъхна тежко с една от онези въздишки, които идват някъде много от дълбоко и изпразват дробовете напълно. Лошият въздух навън и добрият въздух вътре, помисли си Лус, после прокара пръсти през косата си и потърка яростно кожата на главата си. Когато свали ръката си, за миг я задържа пред себе си. Караше повече от два часа и ръцете й едва сега бяха спрели да треперят.

Каква нощ само! Все още не можеше да повярва на това, което се беше случило. По-скоро, сякаш беше нечий чужд ужасяващ кошмар. А може би, беше в шок, естествената реакция на организма и съзнанието, след преживяна травма. Трябваше да признае, че беше хубаво да имаш компания по време на това дълго самотно пътуване. Но когато го беше планирала, определено не беше включила във възможните варианти бременна в осмия месец жена. Беше пълна лудост да вземе Офелия със себе си, но какъв избор имаше? Разтърси глава.

— Е, бабо, това определено не беше част от нашия план.

След като избягаха от Анхел, Лус подкара директно към пансиона и паркира пред него, като смяташе, че Офелия ще поиска да остане там. Когато колата спря, бременното момиче подскочи стреснато и погледна, с обезумял поглед през прозореца към улицата, сякаш очакваше Анхел да се нахвърли върху тях отнякъде.

— Не можем да останем тук — каза тя в истерия. — Той е loco. Луд. Има пистолет. Каза ми, че ще го използва, ако го напусна. И ще го направи. Знам, че ще го направи!

Лус почувства как страхът стяга гърдите й отново.

— Тук ще си в безопасност. Сюзан няма да му позволи да влезе.

— Не! Това е първото място, където ще ме потърси. Сигурно вече е тръгнал насам.

Лус застина нерешително.

— Лус, моля те — изкрещя Офелия. — Да се махаме от тук!

— Ще те заведа в полицията — каза тя и завъртя ключа.

— Полицията не може да направи нищо. Първо трябва да ме застреля, едва тогава ще си размърдат задниците. — Офелия изтри с длан очите си и придърпа кучето към себе си.

Лус я погледна притеснено, после пое по улицата, без да знае накъде точно е тръгнала. Единствената й цел в момента беше да бъдат колкото се може по-далече от Анхел.

— Знаеш ли някакво убежище за жени наблизо?

— И това не е добра идея.

— Офелия…

— Не, чуй ме — каза тя, шепнейки нервно. — Една жена, която познавах, дойде тук от Флорида. Мъжът й я биеше, много лошо. Но когато й посегна с нож, тя най-накрая избяга. Отиде в убежище за жени. Не знам как е разбрал, че е в Чикаго, но един ден тя се прибирала от работа и една кола спряла и бил той. Напъхал я вътре и въпреки че тя пищяла, никой не го спрял и не й помогнал. Намериха тялото й седмица по-късно в някаква канавка. Никой не направи нищо. — Подсмръкна и погледна назад през прозореца. — Понякога едно момиче може да изчезне завинаги, просто ей така.