Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

— Сигурна ли си, че няма да се събуди?

— Да! Ето, вземи.

Офелия бръкна в джоба на широкото си палто и извади връзка с ключове. Те издрънкаха шумно в тихата нощ.

Лус сграбчи връзката и обви пръсти около нея, за да заглуши звука.

— Остави чантата и влизай в колата. Ей сега се връщам. — Тръгна нагоре, но после се спря. — Какво е кучето ти?

— Чихуахуа. Не хапе.

— О, добре — каза тя и въздъхна с облекчение. Поне не беше питбул.

Качи се по стъпалата, отключи вратата и я отвори бавно, очаквайки кучето да се нахвърли върху нея. Или по-лошо, Анхел…

Но коридорът беше празен. Разтвори вратата по-широко, присвивайки очи към тъмното антре. Какво беше името на кучето? Сали? Сви устни и започна да издава приканващи звуци.

— Тук, Сали — провикна се тихичко тя. — Хайде, момичето ми!

Чу приглушено ръмжене някъде навътре в мрака. Пристъпи плахо из неосветения коридор. Беше влажен и изпълнен с миризмата на готвено и олио. Направи още една крачка напред и чу тътрене и затваряне на врата зад себе си. За секунда се озова сред непрогледен мрак. Сърцето й заби бясно.

— Сали, ела! — прошепна Лус.

Звукът от нокти, тракащи по стъпалата нагоре, я накараха да изскърца нервно със зъби. Хвана се за перилата на стълбището и започна да се изкачва като сляпа жена. С всяка стъпка нагоре ръмженето ставаше по-силно. Когато стигна до третия етаж, видя нещо свито пред вратата на един апартамент.

— Хайде, Сали. Всичко е наред, няма да те нараня, малък плъх такъв — каза Лус с възможно най-сладкия си тон.

Но чихуахуато нямаше никакво желание да има нищо общо с нея. Сви се надолу към земята, повдигна една лапа и оголи зъбите си, ръмжейки все по-високо. Лус направи крачка напред. Това беше прекалено за обезумялото куче. То избухна в писклив, неспирен лай. Момичето ужасено застина на място. Анхел сигурно беше мъртъв, щом не чуваше това. За да я опровергае, от вътрешността на апартамента се чу силен звук, като от падане на стол върху пода.

— Край!

Лус се наведе, грабна кученцето с една ръка, а с другата се хвана за перилото. Затича се по стъпалата колкото можеше по-бързо. Токовете на ботушите й отекваха силно из тесния коридор, но вече не й пукаше. Когато стигна до първия етаж, чу гласа на Анхел, който викаше сънливо някъде отгоре:

— Кой е там? Офелия?

Лус блъсна предната врата и изхвърча навън, мъкнейки кучето, което се опитваше да избяга от нея. Със свободната си ръка вдигна чантата на Офелия и се затича към колата. Офелия й отвори, Лус метна кучето в скута й и тресна рязко вратата. После изтича до багажника, хвърли вътре пътната чанта и натисна с все сила, за да я натъпче в малкото пространство.

Внезапно вратата на къщата се отвори, Анхел се появи отпред и застана с леко разперени ръце, поклащайки се на токовете на обувките си и взирайки се около себе си с пиянско объркване. Направи няколко крачки напред, докато се опитваше да се сети коя е тя. После забеляза Офелия в колата.

— Хей! — изрева той. — Къде си мислиш, че отиваш? Излизай от колата!

Слезе на долното стъпало, а входната врата се тръшна, зад него, което го ядоса още повече. Вдигна юмрука си.

— Не ме карай да слизам долу и да те измъквам от там!

— Тръгвай! Тръгвай! — пищеше ужасено Офелия.

Лус стисна устни, грабна щангата, която държеше в багажника, и я вдигна високо над главата си.

— Стой на място! — изкрещя гневно тя. — Чу ли ме? Не се приближавай до нея или ще извикам ченгетата!

Анхел отстъпи назад. Олюля се, изгуби равновесие и се строполи на стълбището.

Лус затвори капака на багажника и изтича, за да влезе в колата. Хвърли щангата на задната седалка. Ръцете й трепереха толкова силно, че не успяваше да извади ключа от джоба на дънките си, за да запали двигателя. До нея Офелия беше прегърнала треперещото кученце в скута си. Очите й бяха вперени в пияния мъж, който се опитваше да се изправи на крака.

— Побързай! Заключи колата! — извика тя.

Лус най-накрая успя да пъхне ключа в стартера и го завъртя. Двигателят изръмжа, но не запали.

— Не, не, не сега!

Опита отново. Моторът се напъна отново, по-слабо. Анхел слизаше по стъпалата, крещейки нещо на испански.

— Давай, давай… — Офелия скимтеше до нея и се олюляваше напред-назад в някакъв транс.

Лус натисна педала за газта два пъти, ръцете й стискаха силно волана. Подскочи стреснато, когато нещо изтропа върху покрива на колата.

Изви глава и видя тромавата мъжка фигура до вратата от нейната страна на колата, мускулите му се напрягаха, докато дърпаше дръжката с една ръка, а с другата удряше по покрива и крещеше мръсотии в пиянски делириум. Малкото куче направо полудя, лаеше и подскачаше от скута на Офелия на пода и обратно. Бременното момиче пищеше и викаше нещо на испански.