Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

Марипоса паркира на едно свободно място, пред бяла постройка, на която имаше голям, изрисуван на ръка надпис „Mercado“. Черна котка се излежаваше на перваза на прозореца пред големи саксии с цветя, искрящи като скъпоценни камъни. Лус вдигна глава и видя, как една ръка се отдръпва назад и белите дантелени завеси на прозорците на втория етаж се полюшват. Марипоса изключи двигателя и Ел Торо изръмжа за последно, после млъкна.

— Стигнахме — каза тя и издиша с облекчение напрежението от хилядите километри.

Като по даден сигнал, вратата на магазина се отвори и шумна тълпа от мъже, жени и деца излезе отвътре, всички размахваха ръце от вълнение и надаваха приветствени и радостни възклицания. Семейството, помисли си Лус. Замръзна вцепенена, абсолютно непривикнала към подобни посрещания от роднини, особено от толкова много! Знаеше, че тия Мария беше звъннала на брат си в деня, в който тръгнаха, за да го предупреди, че идват, но не беше предполагала, че ще ги очакват с такова нетърпение. Марипоса се обърна окуражително към Лус и я потупа по ръката. След това свали предпазния си колан и излезе от колата. Дългата й коса се развя на гърба й, когато се затича като младо момиче и се впусна в отворените ръце на посрещащите ги жени. Няколко от тях изглеждаха на възрастта на Есперанса. Носеха рокли и плетени жилетки и имаха същата кожа с цвят на изпечена теракота и дълги плитки. Всички наобиколиха Марипоса, потупваха я по гърба и плачеха от радост. Тя посочи с ръка към все още седящата в колата Лус. Лицето на най-възрастната жена грейна, когато я видя, и кършейки ръце от вълнение, даде инструкции на две от по-младите жени, облечени в дънки и пуловери. Момичетата се впуснаха към колата, отвориха вратата от страната на Лус и я извлякоха навън, с усмивки на лице, надаващи възторжени викове: „Hola! Bienvenido! Venga!“ 27 27 Здравей! Добре дошла! Ела тук! — исп. ез. — Б.пр.

Поведоха я, към групичката на по-старите жени, които я запрегръщаха и разцелуваха, като отдавна загубена дъщеря. Известно време се чуваха само радостните им възгласи: „Que bonita!“ 28 28 Каква красавица! — исп. ез. — Б.пр.

Сведоха глави една към друга и си размениха забързано някакви думи. Лус се чувстваше нервна, но издържа техния оглед и се усмихваше вежливо на всички. Приглади косата си, която беше сплела отново в традиционната дебела плитка. Внезапно, зад насъбралата се групичка, настана оживление и жените се раздалечиха, за да направят път на едър мъж, облечен в бяла риза с бродерии, която много подхождаше на гъстата му посивяла коса. Той беше внушителен, очевидно патриархът на рода. Лус се загледа в него и реши, че това трябва да е тио Маноло. Беше като близнак на тия Мария.

Очите му се изпълниха със сълзи.

— Изглеждаш, точно като мама! — възкликна той.

Пристъпи напред, грабна Лус и я повдигна високо във въздуха, докато възрастната жена до него се смееше и пляскаше с ръце. Лус беше опиянена от радост и облекчение от това сърдечно посрещане, толкова подобно на начина, по който я беше приела от самото начало и сестра му Мария. Марипоса се спусна към него и той я прегърна с едната си ръка.

Маноло заговори на Лус толкова бързо и припряно на испански, че тя не можа да разбере дори едно изречение. Опита се да се абстрахира от околния шум и да се съсредоточи само върху неговите думи. Той явно се усети и забави темпото, така че тя разбра, че я пита дали говори испански. Усети как гърлото й се свива и сърцето й започва да бие силно в ушите, докато се насилваше да каже няколко думи.

— Un poquito.

Маноло млъкна и погледна въпросително Марипоса. Тя само повдигна рамене. После той се обърна отново към Лус.

— Говориш малко, така ли? Un poquito? — повтори шеговито думите й. — Испанският е езикът на твоя народ. На твоето семейство. Как може, майка ми да не те е научила? — попита на безупречен английски.

Лус беше изненадана от правилния му говор, но после се сети, че Маноло беше живял години наред в Щатите. Спомни си и лицето на Есперанса, когато я умоляваше да говорят на испански език.

— Тя се опита — отвърна Лус. — Разбирам доста повече, но ми е все още трудно да говоря.

В очите му проблесна разбиране.

— Аз говоря английски, но жена ми, децата ми, цялото семейство говорят много малко. Но ти ще се упражняваш с тях, докато си тук, нали? Ние ще ти помогнем. Преди да се усетиш, ще говориш съвсем свободно!

— Voy a tratar de hablar en espanol 29 29 Ще се опитам да говоря на испански. (исп. ез.) — Б.пр. — каза тя, благодарна за тактичността му.