Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

— Хубаво.

Марипоса прокара пръсти през косата си с въздишка.

— Има едно нещо, свързано с пеперудите монарх, с което не мога да се примиря. Обичам почти всичко в тях освен начина, по който мъжките се отнасят с женските. Те са грубияни. Не използват феромони, за да привлекат женските, както правят останалите видове пеперуди. Когато мъжкият види във въздуха женска, която му харесва, той просто я удря, събаря я от небето и се чифтосва с нея. — Погледна към Лус. — Надявам се, че си избрала своя мъж по любов. Сексът без любов не означава нищо. Твоят приятел, твоят Съли… Обичаш ли го?

— Да. Обичам го.

Марипоса извърна глава и очите й се впиха в лицето на Лус.

— Добре.

Тъкмо когато стигнаха, до непретенциозния хотел в малкото градче Маравато, в който Били им беше казал, че често е отсядал, започна да вали. Хотелчето представляваше ниска постройка в колониален стил, разположена на очарователно площадче. Съдържателите, мила възрастна двойка, държаха мястото, заедно с децата си. Те посрещнаха Били, все едно беше техен блуден син.

Валя цяла нощ, тих, подхранващ дъжд, който се стичаше като нежна музика по тънкия покрив. Събудиха се и видяха, че небето е все още мрачно, дъждът обаче беше спрял и вятърът прогонваше облаците надалече. Били беше готов да тръгнат по-рано, нетърпелив да стигне до крайната си цел.

— Дръжте очите си отворени — каза им той, когато се качваше в джипа и потегляше пред Лус и Марипоса. — Днес е добър ден за пеперуди.

По средата на деня, Били свърна от главното шосе и пое по тесен каменист черен път, който минаваше през села и ферми. С приближаването им до Ангангео, Марипоса очакваше разговорите им да стават все по-тежки, като каменистия пейзаж наоколо, навлизайки в проблемната зона за личните им взаимоотношения. Лус беше по-мълчалива от обикновено след разговора за баща й предишния ден. Марипоса знаеше, че информацията й идва в повече и ще й трябва време, за да я осмисли. Сам й беше говорил колко важно е да позволи на Лус да й задава въпроси, независимо колко трудно и болезнено щеше да бъде за нея да им отговори. Искаше й се Сам да беше сега тук, при тях. Липсваше й спокойната му сигурна ръка, водеща поводите на коня й.

Но Лус не задаваше никакви опасни въпроси. Седеше мълчалива, напрегната и притеснена, заради предстоящата среща с непознатите членове на тяхното семейство в Ангангео. Цяла сутрин виждаха край тях пеперуди монарх. Тук две, там три. През последния час бяха започнали да се появяват още и още, една след друга. Лус се взираше постоянно в небето.

— Ето още една! — извика развълнувано тя и посочи над главите им.

— Не мога да я видя, освен ако не искаш да изляза извън пътя. По-добре да гледам напред.

Лус продължи да хвърля от време на време поглед към небето.

Марипоса видя, че Били дава мигач и отбива встрани край пътя. Наби спирачки, мърморейки недоволно:

— Какви ги върши сега? Този мъж ме побърква. Все спира да зяпа нещо. А Маргарет му приглася, виж това растение, погледни онова цветенце! Двамата са един дол дренки.

— Е, все пак това е работата им. Те са изследователи.

— Знам. Просто съм нервна. Нетърпелива съм, да се срещна със семейството и сме съвсем близо. Всяко спиране ме дразни.

Докато стигнат до тях и отбият колата, Били беше вече излязъл, стоеше на ръба на една урва и се взираше в небето с бинокъла си. Маргарет обикаляше джипа и гледаше нагоре, прикривайки очите си с длан.

Лус взе бинокъла си от задната седалка на Ел Торо.

— Какво гледаме?

Маргарет посочи нагоре.

Лус видя една пеперуда монарх, да лети съвсем ниско, изподраните й по краищата криле пляскаха ожесточено във въздуха.

— Монарх! — възкликна Лус.

Марипоса също излезе от колата и застана до нея.

— Видях я. А ето там има още една двойка — посочи тя. — Ще виждаме все повече.

— Ей, дами — провикна се Били, повдигайки очилата си. — Какво правите? Вижте!

Всички погледнаха отново към облачното небе. Това, което приличаше на предния ръб на един черен облак, се движеше по-бързо от останалите облачета. Марипоса вдигна ръка, заслони очите си и примижа. Високо в небето, летящи под тъмния облак, забеляза множество пеперуди, чиято форма не можеше никога да сбърка. Усмихна се и погледна към Лус. Видя я как подскача и размахва въодушевено ръце.

— О, божичко! — извика Лус.

Марипоса изви врата си, за да погледне отново нагоре. В този момент слънцето се показа иззад един облак и небето над главите им избухна в оранжева бляскава експлозия.