Мери Монро - Дъщерята на пеперудите

Това не беше облак.

— Леле! — изкрещя извън себе си от вълнение Лус и се разтича наоколо като малка ученичка.

Марипоса се разсмя силно, радвайки се от сърце на гледката. Над тях в небето летяха хиляди и хиляди пеперуди монарх. Беше невъзможно да се предположи броят им. Почувства се нищожна, докато ги наблюдаваше. Тези крехки, героични пътници, следващи един вековен инстинкт, образуваха величествена, целеустремена река, течаща в небето. За момент Марипоса си спомни гъсениците. Всяко яйце, което се беше излюпило като гъсеница, с размера на човешка мигла и беше оцеляло и пораснало, беше възкръснало като пеперуда. Всяка метаморфоза беше чудо. И ето ги тук — хиляди и хиляди от тях, тържествуващи, летящи към своето светилище. Заля я вълна на надеждата.

Били стоеше на края на пътя, взирайки се в далечината. Лицето му грееше, като на малко момче, когато посочи към висок хълм, покрит с жълти цветя. Капчиците роса от по-ранния дъжд блестяха на слънцето.

— Това е El Cerrito, Малкия хълм. Там ще е първата им спирка. Ще се заредят с храна, преди да се отправят към колониите си в еловите гори, където ще презимуват. Да вървим! — Изтича бързо към колата си.

Марипоса се провикна към него:

— Вие вървете. Но за нас това е в обратната посока. Ще тръгнем право към Ангангео. Семейството ни очаква.

Погледна към Лус, за да види, дали е съгласна с плана.

— Става ли?

Лус кимна, в знак на съгласие, после погледна към Маргарет.

Тя се приближи до нея и хвана и двете й ръце в своите.

— Хей, разбирам защо искате да отидете колкото се може по-бързо в града. Но това е важен момент за мен. Винаги съм искала, да работя на терен и сега Били ми дава този шанс.

— Но, Маргарет! Да тръгнеш така с него е прекалено…

— Спонтанно? Господи, надявам се да е. Уморих се да чакам по спирките, докато другите прелитат край мен с колите си. Уморих се да поемам винаги по безопасния път.

— Но…

— Всичко е наред. Били е страхотен и двамата работим добре заедно. Мислим по един и същ начин. Ей, не гледай толкова тъжно. Радвай се за мен. Това е приключението, което съм чакала цял живот.

— Ще те видя ли отново в града?

Маргарет сви рамене и изимитира доста добре кривото ухилване на Били.

— Не знам. Но ще държим връзка. Имаш номера на телефона ми, а и аз ще ти се обаждам. Не се тревожи! — Придърпа Лус към себе си и я прегърна силно. — Благодаря ти много, че ми позволи да дойда с теб. Ти си по-смела и по-силна, отколкото си мислиш. Ти промени живота ми.

Пусна я, забърза се към джипа и скочи вътре, докато Били палеше двигателя. Той подаде ръката си през прозореца и им махна набързо, с широко разперени пръсти. Докато излизаше отново на пътя, усмихнатата Маргарет се показа през прозореца и се провикна:

— Надявам се, че ще стигнеш там, където ти е писано да бъдеш! — Засмя се и се прибра обратно вътре.

Лус се разсмя и помаха с ръка, гледайки как джипът на Били изчезва надолу по пътя. Кой да предположи, помисли си тя, и внезапно се сети за Съли.

— Знам къде сме — каза Марипоса и очите й блестяха, докато сядаше на шофьорското място. — Влизай! Почти стигнахме.

Малкият колониален град Ангангео, бе разположен уютно в тясна долина, отделните кварталчета с цветни, замазани с хоросан отвън къщички бяха струпани терасовидно по планинските склонове. Марипоса и Лус минаваха покрай ферми с техните скромни дървени къщи и навеси, кози и овце и величествени борови гори. Ел Торо се задъхваше, докато се изкачваше по каменистия път, но Марипоса караше старата кола, сякаш беше родена за това. Най-накрая стигнаха градчето, което основно се простираше около тясната, змиевидновиеща се главна улица. Покривите на белите къщи бяха покрити с керемиди, а рамките на прозорците грееха в ярки цветове като искрящите чушки и домати, продавани на пазара. Градът беше украсен с празнични серпентини, висящи между сградите, а цветните им пластмасови флагчета плющяха шумно, развявани от вятъра. Местните пъплеха по тротоарите, носейки кошници, претъпкани с оранжеви цветя, хляб, сладки и други традиционни храни за Деня на мъртвите. Пръстите на Марипоса танцуваха по волана, докато Ел Торо си пробиваше бавно път, из задръстените калдъръмени улички. Лус гледаше през прозореца и се изкикоти, когато видя как голям рекламен знак на бира „Корона“ закриваше гледката към красивата църква на площада в края на улицата. Беше доста нелепо.