Ян Мартел - Животът на Пи

— Аз се надявах да има някой друг .

— В какъв смисъл друг ? Осъзнаваш ли изобщо къде се намираш? Ако не ти харесва този плод на въображението, вземи си друг. Има колкото искаш фантазии, измежду които да избираш.

Хм. Плод на въображението. Плод. Как добре щеше да ми дойде сега един плод.

— Значи няма никой друг, така ли?

— Ш-шт… Мечтая за плодове.

— Плодове! Имаш ли някой плод? Моля те, дай ми едно резенче! Моля ти се. Само едно мъничко резенче! Умирам от глад.

— Аз нямам просто плод. Имам плод на въображението.

— Плод на въображението! О, моля те, дай ми малко! Аз…

Гласът, или странният звуков ефект, породен от вятъра и вълните, заглъхна.

— Плодовете пред мен са сочни, едри и ароматни — продължих аз. — Клоните на дървото са натежали, толкова са натежали от плодове. Трябва да има над триста по цялото дърво.

Тишина.

Гласът отново се обади:

— Хайде да си говорим за ядене…

— Каква чудесна идея.

— Ако можеше да си поръчаш всички ястия на света, които обичаш, кое щеше да избереш?

— Отличен въпрос. Щях да си поръчам цял бюфет. Щях да започна с ориз и самбар. После — черен ориз с нахут и млечен ориз, и…

— Аз пък бих си поръчал…

— Не съм свършил. Към ориза — самбар с подправки и тамаринд, лучен самбар и…

— Нещо друго?

— Точно това щях да кажа. И сагу с много зеленчуци, и зеленчукова корма, и картофена масала, и зелево вадаи, и масала досаи, и пикантен расам с леща, и…

— Разбирам.

— Почакай. И пориял с пълнен патладжан, и кокосов ям куту, и оризови идли, и вадаи с извара, и зеленчуково баджи, и…

— Звучи много…

— Споменах ли сосовете? Кокосов гъст сос и ментов сос, и мариновани зелени чушлета, и мариновано цариградско грозде, и към тях задължителните нан, попадом, парата и пури, разбира се.

— Звучи ми…

— А, салатите! Салата от манго, салата от окра и най-обикновена прясна салата от краставици. А за десерт — бадемов паясам и млечен паясам, и дебела палачинка, и фъстъчен карамел, и кокосово бурфи, и ванилов сладолед с горещ гъст шоколадов сироп.

— Това ли е?

— Ще завърша закуската си с десетлитрова чаша прясна, бистра, свежа, леденостудена вода и кафе.

— Звучи ми много добре.

— Така е.

— Кажи ми, какво е кокосов ям куту?

— Божествено ястие, това е. За да го приготвиш, ти трябва ям, печен кокос, зелени банани, чили, млян черен пипер, мляна куркума, семена ким, кафяво синапено семе и малко кокосово масло. Запържваш леко кокоса, докато стане златистокафяв…

— Може ли да предложа нещо?

— Какво?

— Вместо кокосов ям куту защо не опиташ варен телешки език със сос от горчица?

— Не ми звучи много вегетарианско.

— Така е. А после шкембе.

— Шкембе? Не стига, че ядеш езика на горкото животно, а сега искаш и стомаха!

— Да! Мечтая си за шкембе по каенски — топло, с момици.

— Момици? Това ми звучи по-добре. Какво е момици?

— Момиците са панкреасът на телето.

— Панкреасът!

— Задушен и полят с гъбен сос, направо чудно!

Откъде ли идваха тези отвратителни кощунствени рецепти? Нима бях стигнал дотам, че да мечтая за ястие, направено от крава и малкото й? Какъв чудовищен вятър ме бе довял тук? Дали лодката не се беше върнала при онези плаващи отпадъци?

— Какво ще бъде поредното светотатство?

— Телешки мозък с кафяв маслен сос!

— Значи пак се връщаме на главата, а?

— Суфле от мозък!

— Започва да ми прилошава. Има ли нещо, което не ядеш?

— Какво не бих дал за супа от говежда опашка! Или за печено прасенце сукалче, пълнено с ориз, шунка, кайсии и стафиди. За телешки бъбрек в масло с горчица и сос от магданоз. За маринован заек, задушен в червено вино. За пилешки дробчета. За пастет от свинско, дроб и телешко. За жаби. О, донесете ми жаби, донесете ми жаби!

— Едва издържам.

Гласът замлъкна. Аз треперех от гадене. Лудостта на ума е едно, но ако се прехвърли и на стомаха, това е прекалено.

Изведнъж ме осени прозрение.

— Ядеш ли кърваво сурово говеждо? — попитах аз.

— Разбира се! Обичам кървава пържола със сос тартар.

— Ядеш ли съсирена кръв на мъртво прасе?

— Редовно, с ябълков сос!

— Би ли изял всяка част от животното, до последните останки?

— Наденица и салам! Мога да изям пълна чиния!

— А какво ще кажеш за морковите? Можеш ли да изядеш най-обикновен суров морков?

Отговор не последва.

— Не ме ли чу? Ядеш ли сурови моркови?

— Чух те. Честно казано, ако имах избор, не бих ял моркови. Нямам навика да ям подобни неща. Струват ми се безвкусни.