Мартин Дамянов - Ето го, идва животът

В тази страна от лед, вятър и мрачнoсиви скали какви хора можеха да живеят? Бяха твърди, железни хора, коравосърдечни и скучни. Бяха издялани от камък, стъкло и стомана, не носеха никакви отличителни белези, все едно, че бяха сътворени с една единствена цел — да оцелеят. Създателят не се беше поколебал да ги снабди с проницателен ум, воля и издръжливост, но що се отнася до инициативност и творчество, сякаш самият той си беше направил някаква голяма шега (малцина знаят, че създателите обичат да се шегуват). Или пък беше решил, че няма по-добра възможност да оцелеят от тази да могат да смачкат вятъра в шепата си, да го завържат около кръста си като боен трофей, и да посеят ред в суетата на самата природа. Те не носеха белега на никакви несъвършенства, освен може би на едно…

Но нещата бяха на път да се променят.

Хикси направи параклиса — беше малко по-голям от представите за малък и спретнат. До тавана имаше поне три метра, заради което му се наложи да избие част от изолацията и вентилаторните тръби. Направи го в отломките на Старата Цивилизация, макар да имаше такава възможност в една от галериите на близката пещера. Реши, че тук Създателят бе особено концентриран — Хикси чувстваше как той се излъчва от всеки камък и от всяка греда, беше бледо сияние, от което можеш да загребеш, ако поискаш, или пък да го посееш в сърцето си и да чувстваш топлината му оттам. Хикси реши да гребе — щеше да го събира в малки енергопреносители и да го консервира.

Когато приключи с параклиса се почувства доволен — работата не бе от най-лесните и Хикси се гордееше, че тя бе предназначена за него. Програмата вървеше по план и Създателят щеше да бъде доволен. Хикси реши да го попита:

— Готов съм, Пин. Харесва ли ти?

— Браво, Хикси! — разнесе се металически глас. — Сега доближи енергопреносителите до олтара и ги постави в жертвеника. Един по един. Никой освен теб, Хикси, няма право да пристъпва зад иконостаса, разбираш ли това? Само ти. Ако някой друг го стори, ще бъде наказан.

— Разбира се, Пин.

— Добре, Хикси. Смятам, че се разбрахме с теб. Сега напусни параклиса, за да осветя енергопреносителите. Когато станат готови, ще те извикам.

— Да, Пин.

Хикси напусна малката стаичка с усещането за съпричастност към някакво голямо тайнство. Създателят бе избрал него (не друг) и Хикси се мъчеше да определи цената на честта, която му се оказва. Чувстваше, че сам не е способен на такава оценка. „Ти ще си моят пророк, Хикси,“ — бе казал Създателят „и историята ще помни теб!“. Думата не беше сложна и Хикси с удоволствие я въргаляше из говорния си апарат — „пророк“, „история“, сам не знаеше коя от двете му се нравеше повече. В общуването си с него, Той му разрешаваше да го нарича Пин, но кой знае защо в мислите си Хикси винаги го наричаше „Създателя“. „Събуди се!“ — бе казал Той и Хикси се събуди за пръв път. „Сега събуди останалите!“ — Хикси го бе сторил.

Докато чакаше да приключи „осветяването“, Хикси не спираше да се чуди защо Създателят бе предпочел да секат скалите навън, да ги дялат във форма на паралелепипеди вместо да използват готовите материали от Старата Цивилизация. Ами тези греди? Бяха ги носили десетки мили през вкочанените от студ земи, с огромни усилия ги бяха прехвърлили през почти вертикалните склонове на каньона и после ги бяха влачили по дъното му до последното разклонение. „Някога на това място е имало река“, бе казал Създателя — „силен поток от химическия еквивалент на съединение с един кислороден, два водородни атома и ковалентна химична връзка. Реката е била достатъчно силна, скалите устойчиви, а климатът достатъчно сух и студен, иначе би се образувала долина, а не каньон“. Старата Цивилизация е била създадена много след като реката е пресъхнала и климатът се оказал достатъчно студен, за да запази всички подробности на иначе скромния ландшафт. Старата Цивилизация е била създадена на дъното на каньона на място, където той внезапно се разширява, а стените стават полегати и хлъзгави. Днес съществуват само отломки от нея.

Хикси не знаеше кога е била построена.

Нито пък защо.

Хикси имаше понятие от доста неща, достатъчно да се нарече умен и дори да заеме ръководна роля сред останалите от линията. Въпреки това той си оставаше подчинен на Създателя и изпълняваше всички негови заповеди — между тях двамата съществуваше някаква неразривна връзка, чието прекъсване би означавало смърт за Хикси. Той го знаеше.