Ян Мартел - Животът на Пи

Мислех да използвам брадвичката, за да сцепя твърдата коруба на корема, но с назъбената страна на ножа се оказа по-лесно. Аз стъпих отгоре й точно по средата, като пазех другия си крак от ударите на плавниците. Дебелата кожа в горния край на корубата се режеше лесно, с изключение на местата около плавниците. Да се реже по ръба обаче, точно където частите на корубата се събираха, беше много трудна работа, особено когато костенурката не спираше да се движи. Когато стигнах до самия край, бях плувнал в пот и изтощен. Дръпнах частта от черупката, която покриваше корема. Тя поддаде неохотно, с влажен засмукващ звук. Пред мен се откриха живи вътрешности, потрепващи и пулсиращи — мускули, мастна тъкан, кръв, черва и кости. А костенурката продължаваше да се съпротивлява. Аз отсякох врата й до самия гръбначен стълб. Това не промени нищо. Плавниците продължиха да блъскат. С два удара с брадвичката главата й падна. Плавниците не престанаха да се движат. Още по-лошо, отделената глава продължаваше да се задъхва и да мига с очи. Аз я бутнах в морето. Останалата жива част от костенурката пуснах на дъното на лодката, в територията на Ричард Паркър. Той издаваше звуци, сякаш се готвеше да стане. Може би беше надушил кръвта на костенурката. Аз избягах на сала.

Оттам мрачно наблюдавах как Ричард Паркър се радва на подаръка ми с шумно мляскане и как се омазва целият. Бях капнал. Усилията, които ми бе струвало разфасоването на костенурката, само за да получа една чаша кръв, не си заслужаваха.

Започнах сериозно да мисля какво да правя с Ричард Паркър. Тази негова търпимост в горещи безоблачни дни, ако наистина беше търпимост, а не просто мързел, не ми беше достатъчна. Не можех постоянно да бягам от него. Аз имах нужда от безопасен достъп до шкафчето и горната част на брезента, независимо от часа и времето, независимо от настроението му. Имах нужда от права, нещо като права, които се придобиват със сила.

Време беше да се наложа и да очертая границите на територията си.

За онези, които някога изпаднат в положение, в каквото се намирах аз, бих препоръчал следната програма:

1. Изберете ден, когато вълните са малки, но на равни интервали. Нуждаете се от море, което да изглежда зловещо, когато лодката ви застане успоредно на вълните, но да не може да я преобърне.

2. Пуснете котвата си докрай, за да може лодката ви да бъде максимално стабилна и да се чувствате удобно. Пригответе си сигурно убежище извън лодката, в случай че ви потрябва (а най-вероятно ще стане така). Ако можете, измислете нещо, с което да предпазвате тялото си. Почти от всичко може да се направи броня. Ако увиете дрехи или одеяла около краката и ръцете си, ще получите оскъдна разновидност на броня.

3. Сега идва трудната част: трябва да предизвикате животното, което ви застрашава. Тигър, носорог, щраус, див глиган, кафява мечка — каквото и да е животното, трябва да го ядосате. Най-добрият начин да го направите по всяка вероятност е да отидете до границата на територията си и шумно да навлезете в неутралната зона. Аз постъпих точно така: отидох до ръба на брезента, скочих на средната напречна пейка и леко надух свирката. Важно е да произвеждате натрапчив, специфичен звук, с който да сигнализирате за агресията си. Но трябва да внимавате. Необходимо е да провокирате животното, но само толкова. Нали не искате тутакси да ви се нахвърли? Направи ли го, Бог да ви е на помощ. Ще ви разкъса на парчета, ще ви стъпче, ще ви изкорми, много вероятно е да ви изяде. Не искате това, нали? Искате животното да се засегне, да се подразни, да се обиди, да се обезпокои, да се изнерви, да се възмути — но не и да ви убие. При никакви обстоятелства не навлизайте в територията на животното. Ограничете агресията си с втренчен поглед право в очите, вдигане на шум и издаване на звуци.

4. Когато вашето животно се подразни, направете всичко възможно да го накарате да премине границата. Добър начин за постигане на това, ако съдя по своя опит, е бавно да започнете да отстъпвате, като не преставате да издавате звуци. В Никакъв Случай Не Сваляйте Очи От Него! В мига, когато животното прекрачи границата на вашата територия или дори навлезе решително в неутралната зона, целта ви е постигната. Не издребнявайте и не обръщайте много внимание на това къде точно стои лапата му. Побързайте да демонстрирате възмущението си. Не губете време да тълкувате постъпката му, разгневете се колкото може по-бързо. Важното тук е да накарате животното да разбере, че съседът му особено държи на територията.