Ян Мартел - Животът на Пи

5. След като животното е навлязло във вашата територия, бъдете красноречиви в гнева си. Независимо дали сте напуснали лодката или сте се оттеглили на своето сигурно място на нея, Започнете Да Надувате Свирката С Всичка Сила И Незабавно Вдигнете Котва. Тези две действия са от жизненоважно значение. Не бива да ги отлагате. Ако можете да ускорите обръщането на лодката успоредно на вълните с други средства като гребло например, веднага се възползвайте от тях. Колкото по-бързо лодката ви се залюлее, толкова по-добре.

6. Непрекъснатото надуване на свирка е много трудно за изнемощял корабокрушенец, но не бива да спирате. Разтревоженото животно трябва да свърже засилващото се чувство на гадене с пискливите звуци на свирката. Можете да помогнете, като застанете в края на лодката, стъпите от двете страни на планшира и започнете да клатите в ритъм с движението на вълните. Колкото и слаби да сте, колкото и широка да е лодката, ще се изненадате, като усетите разликата. Уверявам ви, за нула време лодката ви ще танцува рокендрол като Елвис Пресли. Само не забравяйте да надувате свирката през цялото време и внимавайте лодката да не се преобърне.

7. Продължавайте така, докато животното, което досега ви е създавало проблеми — тигър, носорог, каквото и да е, — надлежно позеленее от морска болест. Ще го чуете да диша тежко и да се дави. Ще го видите да лежи на дъното на лодката с треперещи лапи и забелени очи, а от отворената му уста ще излизат гъргорещи звуци. И през цялото това време вие ще му проглушавате ушите с пронизителното пищене на свирката. Ако самите вие почувствате гадене, не хабете повърнатото, като го бълвате през борда. С него отлично можете да маркирате територията си. Повръщайте по границите й.

8. Когато животното ви се стори достатъчно изнервено и болно, можете да спрете. Морската болест идва бързо, но й трябва много време, за да отмине. Нали не искате да пресилите нещата? Никой не умира от гадене, но то може сериозно да потисне желанието за живот. Та когато решите, че целта е постигната, пуснете котва, опитайте се да направите сянка на животното, ако е рухнало на открито под пряка слънчева светлина, и се погрижете да има достатъчно вода, когато се съвземе, а ако ви се намират таблетки против морска болест, разтворете малко в нея. В този момент дехидратацията е много опасна. Ако нямате, оттеглете се в територията си и оставете животното на мира. Водата, почивката и спокойствието, освен стабилността на лодката, ще го върнат към живота. Трябва да го оставите да се възстанови напълно, преди да повторите стъпките от 1 до 8.

9. Процедурата трябва да се повтори, докато асоциацията между звуците на свирката и чувството за упорито, непоносимо гадене се закрепи напълно недвусмислено в съзнанието на животното. След това само свирката ще бъде достатъчна, за да овладеете положението при нарушаване на границите или каквото и да било друго нежелано поведение. Едно пронизително изсвирване — и ще видите как животното потръпва от неразположение и бързо-бързо се оттегля в най-сигурното, най-отдалеченото кътче от територията си. След като достигнете това ниво на обучение, трябва да използвате свирката умерено.

В моя случай, за да се предпазвам от Ричард Паркър, докато го обучавам, аз си направих щит от корубата на костенурката. Пробих по една дупка от двете страни на черупката и промуших през тях парче въже. Щитът беше по-тежък, отколкото ми се искаше, но нима войниците могат да избират снаряжението си?

При първия ми опит Ричард Паркър оголи зъби, завъртя уши, издаде къс гърлен рев и повърна. Една голяма лапа с оголени нокти се вдигна във въздуха и одраска щита ми. От удара аз политнах назад и паднах през борда. Блъснах се във водната повърхност и веднага изпуснах щита. Той изчезна безследно в дълбините, след като ме одраска по пищяла. Изгубих ума и дума от страх — от Ричард Паркър, но също и от падането си във водата. Представях си как още с падането ми някоя акула се е устремила към мен.

Бясно заплувах към сала — точно онзи вид суетене, което акулите намират за толкова апетитно привлекателно. За щастие, наоколо нямаше акули. Стигнах до сала, освободих цялото въже и седнах, обгърнал коленете си с ръце и свел глава, като се мъчех да овладея огъня на страха, който бушуваше в мен. Много време мина, преди треперенето на тялото ми да спре съвсем. Останах на сала до края на деня, а също и през нощта. Не ядох и не пих.

Направих втори опит, когато отново хванах костенурка. Корубата й беше по-малка, по-лека и от нея ставаше по-хубав щит. Отново слязох от брезента и започнах да тропам с крак по средната напречна пейка.