Ян Мартел - Животът на Пи

Костенурките наистина се ловяха лесно, точно както пишеше в наръчника за оцеляване. Ако трябваше да ги впишем в таблица с графи „улов“ и „реколта“, те щяха да попаднат в графата „реколта“. Макар да са мощни и масивни като танкове, костенурките не са нито бързи, нито издръжливи плувци: като ги хванеш с една ръка за задния плавник, можеш да ги удържиш. Само че авторът на наръчника за оцеляване беше пропуснал да спомене, че да хванеш костенурка за плавника не означава да я уловиш. След това трябваше да се изтегли на борда. А да изтеглиш на борда на спасителна лодка съпротивляваща се костенурка с тегло шестдесет килограма беше всичко друго, но не и лесно. Тази работа изискваше физическа сила, достойна за Хануман. Аз се справях, като придърпвах жертвата към носа на лодката, опирах корубата в корпуса и овързвах врата, предния и задния плавник на костенурката с въжета. После започвах да тегля, докато почувствам, че ръцете ми ще се откъснат, а главата ми ще се пръсне. Окачах въжетата на куките на брезента от отсрещната страна на носа и всеки път, когато някое въже поддадеше малко, аз го замятах, за да не изгубя спечеленото. Така сантиметър по сантиметър изтеглях костенурката от водата. Това отнемаше време. Спомням си как една зелена морска костенурка вися от борда на лодката в продължение на два дни, като през цялото време бясно се блъскаше в корпуса, размахвайки във въздуха свободните си плавници. За щастие, на последния етап от изтеглянето, на ръба на планшира, често се случваше костенурката да ми помогне, без да иска. В стремежа си да освободи болезнено извитите плавници тя се дърпаше и ако аз дръпнех в същия този момент, противодействащите ни сили понякога се събираха и изведнъж всичко ставаше лесно: по най-невъобразим начин костенурката се прехвърляше над планшира и се плъзваше по брезента. Аз падах назад изтощен, но тържествуващ.

Зелените морски костенурки дават повече месо от останалите и корубите им откъм корема са по-тънки. Но те са и по-големи, често твърде едри, за да може един слаб корабокрушенец като мен да ги извади от водата.

Боже, само като си помисля, че съм вегетарианец! Само като си спомня, че в детските си години потрепервах всеки път, когато настъпех банан, защото звукът наподобяваше счупване на животински врат. Бях изпаднал до степен на дивачество, каквато изобщо не подозирах, че съществува.

Долната част на сала се превърна в убежище на множество морски обитатели — като тези в мрежата, но по-малки. Всичко започна от едно меко зелено водорасло, което полепна по спасителните жилетки. После към него се присъединиха по-твърди и по-тъмни водорасли. Те се прихванаха добре и се превърнаха в дебел слой. Сред тях се заселиха морски животинки. Първите, които забелязах, бяха мънички прозрачни миди, дълги около сантиметър. Последваха ги рибки, не по-големи от тях, чиито вътрешни органи прозираха през тънките им кожи като на рентген. След това забелязах черни червеи с бели надлъжни ивици, зелени желатиноподобни голи охлюви с примитивни крайници, дребничките, дълги около два сантиметра пъстри рибки с издути кореми и накрая рачета, големи малко повече от сантиметър на ширина и кафяви на цвят. Опитах да ям от всичко, освен от червеите, включително от водораслите. Само раците не бяха непоносимо горчиви или солени. Всеки път, щом ги забележех, аз ги напъхвах в устата си един след друг като бонбони, докато не останеше нито един.

Не можех да се спра. Винаги ми се налагаше да чакам дълго до образуването на нова реколта от раци.

Корпусът на спасителната лодка също бе приютил живот под формата на дребни извити ракообразни. Аз изсмуквах течността им. От месото им ставаше добра стръв за риба.

Постепенно се привързах към тези океански стопаджии, макар от тях салът да натежаваше малко. Те ми осигуряваха развлечение, подобно на Ричард Паркър. Аз прекарвах дълги часове в бездействие, легнал на една страна и отместил леко една от спасителните жилетки като завеса от прозорец, за да имам по-добра видимост. Това, което виждах, представляваше град, обърнат с главата надолу, малък, тих и мирен, чиито жители се движеха насам-натам мило и благо възпитано като ангели. Гледката вдъхваше ценно успокоение на изтощените ми нерви.

Начинът ми на спане се промени. Макар през цялото време да почивах, аз рядко спях повече от час без прекъсване, дори нощем. Смущаваше ме не постоянното движение на морето, не вятърът: с тези неща се свиква, тъй както се свиква с буците в дюшека. Страхът и тревогата ми пречеха да спя. Забележително е колко малко сън ми беше достатъчен.