Ян Мартел - Животът на Пи

След като долях малко морска вода в кофата, аз я оставих на страничната пейка точно до ръба на брезента. В края на хладните утринни часове Ричард Паркър се беше настанил на сянка под него. Аз вързах кофата към борда на лодката с помощта на въже и куките на брезента. Предпазливо надникнах над планшира. Той лежеше на една страна. Бърлогата му представляваше отвратителна гледка. Огризките от труповете бяха струпани на едно място — гротескна купчина от разлагащи се животински останки. Успях да различа крак или два, няколко парчета от туловища, части от глава, множество кости. Наоколо имаше разпилени крила от летящи риби.

Разрязах една летяща риба и хвърлих парче от нея на страничната пейка. След като бях взел от шкафчето всичко необходимо за деня, преди да тръгна, аз метнах още едно парче точно под носа на Ричард Паркър. Това предизвика очаквания ефект. Докато се отдалечавах, видях как той излезе изпод брезента да вземе парчето риба. Обърна глава и забеляза другото парче заедно с непознатия предмет до него. Надигна се. Надвеси огромната си глава над кофата. Уплаших се, че ще я преобърне. Не стана така. Пъхна муцуна в нея, като едва не се заклещи, и започна да лочи от водата. Съвсем скоро кофата се заклати и езикът му задраска на сухо. Когато Ричард Паркър вдигна глава, аз го погледнах нахално право в очите и надух няколко пъти свирката. Той се скри под брезента.

Хрумна ми, че с всеки изминал ден лодката все повече заприличва на клетка в зоологическа градина: Ричард Паркър имаше своето място на закрито за спане и почивка, запаси от храна, наблюдателен пост, а сега и ров с вода.

Температурата се покачи. Жегата стана непоносима. Останалата част от деня аз прекарах на сянка под навеса, където лових риба. Изглежда, че с онази първа златна риба ме беше споходил късметът на начинаещия. Този ден не улових нищо — нито сутринта, нито дори късния следобед, когато океанските обитатели се оживяват. Появи се костенурка, този път от друг вид, зелена морска костенурка, по-едра и с по-гладка коруба, но все така любопитна по същия съзерцателен начин. Не направих нищо, за да я уловя, но се замислих, че би трябвало.

Единственото хубаво нещо в този горещ ден беше гледката, която представляваха слънчевите дестилатори. Всеки конус беше покрит с кондензирани капчици и вадички от вътрешната страна.

Денят свърши. Пресметнах, че на следващата сутрин ще стане една седмица, откакто „Цимцум“ потъна.

Семейство Робъртсън са оцелели тридесет и осем дни в морето. Капитан Блайт от легендарния разбунтувал се кораб „Баунти“ заедно с другарите си корабокрушенци е оцелял четиридесет и седем дни. Стивън Калахан — седемдесет и шест. Оуън Чейз, чийто разказ за потъването на китоловния кораб „Есекс“ е вдъхновил Херман Мелвил, е живял осемдесет и три дни в морето с двама другари, с прекъсване за едноседмичен престой на негостоприемен остров. Семейство Бейли е оцеляло 118 дни. Чувал съм за корейски моряк от търговски кораб — май че се казваше Пун, — който през петдесетте години оцелял в Тихия океан 173 дни.

Аз оцелях 227 дни. Толкова трая моето изпитание, повече от седем месеца.

Търсех си занимания. Това беше ключът към моето оцеляване. На спасителна лодка, дори на сал винаги има нещо, което трябва да се свърши. Средностатистическият ми ден, ако може да се използва такова понятие за корабокрушенец, преминаваше по следния начин:

От изгрев слънце до късна сутрин:

ставане

молитви

закуска за Ричард Паркър

основен оглед на сала и лодката, като особено внимание отделях на всички въжета и възли

грижа за слънчевите дестилатори (забърсване, надуване, доливане на вода) закуска и преглед на хранителните запаси риболов и приготвяне на рибата в случай на улов (изкормване, почистване, окачане на парчетата месо по въжетата за сушене)

От късна сутрин до късен следобед:

молитви

лек обяд

почивка и дейности за отмора (писане в дневника, оглеждане на струпеи и рани, поддръжка на оборудването, ровене из шкафчето, наблюдение и изучаване на Ричард Паркър, дъвкане на кости от костенурка и т.н.)

От късен следобед до ранна вечер:

молитви

риболов и приготвяне на рибата

наглеждане на парчетата за сушене (преобръщане, изрязване на вмирисаните части)

приготовления за вечеря,

вечеря за мен и за Ричард Паркър

Залез слънце:

основен оглед на сала и лодката (пак въжетата и възлите

събиране и складиране на дестилираната вода от слънчевите дестилатори