Ян Мартел - Животът на Пи

Най-известният пример е и най-често срещан: домашно куче, чийто кучешки свят е дотолкова изпълнен с асимилирани човешки същества, че то иска да се чифтосва с тях — факт, който всеки собственик на куче, на когото се налага да дърпа разгонения си питомец от крака на ужасен до смърт гостенин, ще потвърди.

Нашето златно агути и петнистата ни пака се погаждаха много добре, доволно се гушеха едно в друго и спяха заедно, докато някой не открадна първото.

Вече ви споменах за съжителството между носорозите и стадото кози, обясних ви и за лъвовете в цирка.

Има доказани истории за давещи се моряци, издърпани и задържани на повърхността на водата от делфини — типично за начина, по който тези морски бозайници си помагат взаимно.

В научната литература е описан случай на хермелин и плъх, съжителствали мирно помежду си, докато хермелинът изяждал всички други плъхове, които му пускали, по характерния за хермелините начин.

И ние имахме пример за странно видоизменение на взаимоотношенията хищник — плячка. Веднъж една мишка живя няколко седмици сред пепелянки. Другите мишки, които пускахме в терариума, след ден-два изчезваха, но малката кафява Метусела си направи хралупа, складира зрънцата, които й давахме, в различни скривалища, и дълго живя така под носа на змиите. Ние останахме поразени. Сложихме табела, за да привлечем вниманието на посетителите към мишката. Накрая тя намери смъртта си по доста любопитен начин: млада пепелянка я ухапа. Дали тази змия не знаеше за особения статут на мишката? Дали не бе пожелала да го приеме? Каквато и да бе причината, мишката беше ухапана от младата пепелянка, след което — незабавно при това — бе изядена от възрастна змия. Ако имаше някаква магия, младата змия я беше развалила. След това нещата пак тръгнаха по нормалния начин. Всички мишки, които пускахме, бяха изяждани от змиите с обичайната бързина.

Хората от занаята понякога използват кучета за мащехи на бебетата лъвове. Макар че тези бебета стават по-големи от приемните си майки, а и далеч по-опасни, те никога не им създават проблеми и кучките никога не променят кроткото си поведение, нито губят авторитета си пред малките. Налага се да се слагат табели с надписи, за да се обяснява на посетителите, че кучето не е оставено за храна на лъвовете (точно както ние трябваше да сложим табела, за да се знае, че носорозите са тревопасни и не ядат кози).

Какво може да бъде обяснението за зооморфизма? Нима носорогът не различава голямо от малко, дебела гладка кожа от мъхеста козина? Делфинът не знае ли как изглеждат делфините? Аз вярвам, че отговорът се съдържа в нещо, за което говорих по-рано, за онази лудост, която тласка живота в странни, но спасителни посоки. Златното агути, подобно на носорога, е имало нужда от другар. Лъвовете в цирка не се интересуват дали водачът им е безпомощно човешко същество, фиктивната представа гарантира социалното им благополучие и ги предпазва от жестока анархия. Колкото до бебетата лъвове, те със сигурност биха се уплашили до смърт, ако научеха, че майка им е куче, защото това би означавало, че са останали без майка — най-лошото възможно обстоятелство за всяко топлокръвно малко създание. Убеден съм, че и възрастната пепелянка, глътнала мишката, е изпитала някъде в дълбините на неразвития си мозък искрица съжаление, чувство, че току-що се е простила с нещо важно — въображаемо бягство от самотната сурова действителност на змийския живот.

Показва ми семейния архив. Първо снимките от сватбата. Индийска сватба на познат канадски фон. Той като по-млад, тя като по-млада. За медения си месец са ходили на Ниагарския водопад. Прекарали са приятно. Усмивки, които го доказват. Връщаме се назад във времето. Снимки от студентските му години в Тексаския университет сред приятели, пред колежа „Сейнт Майкъл“, в стаята в общежитието, на улица „Джерард“ по време на фестивала „Дивали“, на служба в църквата „Свети Василий“, облечен в бяла дреха на свещенослужител, с друг вид бяла дреха в лабораторията на факултета по зоология, в деня на дипломирането. Винаги усмихнат, но очите му говорят друго.

Снимки от Бразилия сред множество трипръсти ленивци в джунглата.

С обръщането на страницата прескачаме отвъд Тихия океан — и там няма почти нищо. Той ми казва, че са използвали фотоапарата редовно — по всички обичайни поводи, — но всичко е изгубено. Малкото, което е останало, е било събрано от Мамаджи и изпратено по пощата след събитията.