Ян Мартел - Животът на Пи

— Така ли било? Е, много добро е видял Бог от това, че е бил с вас — опитали сте се да го убиете! Заковали сте го за кръст с големи гвоздеи. Много цивилизовано отношение към пророк! Пророкът Мохамед — Аллах да го благослови и с мир да го дари — ни е дал словото Господне, без да загуби достойнството си, и е умрял на преклонна възраст.

— Словото Господне? Някакъв неграмотен търговец насред пустинята ще ви даде словото Господне! Това са епилептични брътвежи, породени от дългото клатушкане на камилата, а не божествено откровение. Може и слънцето да му е изпържило мозъка.

— Ако Пророкът — Аллах да го благослови и с мир да го дари — беше жив, щеше да намери подходящи думи за вас — отвърна имамът с присвити очи.

— Да, ама не е! Исус Христос е жив, а вашият стар пророк е мъртъв и толкоз!

Брахманът ги прекъсна с тих глас. Той каза на тамилски:

— Истинският въпрос е защо Писин си губи времето с тези чужди религии.

Очите на отеца и на имама за малко да изскочат от орбитите си. И двамата бяха тамилци по рождение.

— Бог принадлежи на всички — процеди през зъби отчето.

Имамът закима усърдно в знак на съгласие.

— Има само един Бог.

— И с този свой един бог мюсюлманите предизвикват само проблеми и насилие. Доказателството за това колко лош е ислямът е нецивилизованият нрав на мюсюлманите — отсъди брахманът.

— Кой го казва — създателят на робската кастова система! — изсъска имамът. — Индуистите заробват хората и се кланят на натруфени идоли.

— И позлатяват говеда. Коленичат пред крави — добави отецът.

— Християните пък коленичат пред белите хора! Те са лакеи на чужди богове. Кошмар за всички, които не принадлежат към бялата раса.

— На всичкото отгоре ядат свине и са канибали — присъедини се към брахмана имамът.

— Въпросът е — заговори отчето с хладен гняв — дали Писин се нуждае от истинска религия или от митове във вид на комикси.

— От Бог или от идоли — многозначително поясни имамът.

— От нашите богове или от боговете на колониалистите — процеди през зъби брахманът.

Трудно беше да се определи чие лице бе по-червено. Стори ми се, че всеки момент ще се сбият.

Баща ми вдигна ръце.

— Господа, господа, моля ви! — намеси се той. — Искам да ви напомня, че в тази страна има свобода на вероизповеданията.

Трите пламнали от гняв лица се обърнаха към него.

— Но вероизповеданието трябва да е едно! — извикаха в хор мъдреците и показалците им щръкнаха като удивителни.

Неочакваният хоров ефект и спонтанната еднаквост на жестовете не им достави никакво удоволствие. Те бързо прибраха показалци и въздъхнаха нестройно, всеки сам за себе си. Баща ми и майка ми продължаваха да ги гледат втренчено, загубили ума и дума.

Брахманът заговори пръв:

— Господин Пател, набожността на Писин е достойна за възхищение. В тези смутни времена е приятно да видиш момче, толкова отдадено на религията. В това няма спор — имамът и отчето кимнаха. — Но той не може да бъде едновременно индуист, християнин и мюсюлманин. Не е редно. Трябва да направи избор.

— Не мисля, че това е престъпление, но сигурно сте прав — отговори баща ми.

Тримата свещенослужители замърмориха одобрително и заедно с баща ми вдигнаха погледи към небето, сякаш очакваха отговор свише. Майка ми погледна към мен.

Мълчанието натежа като товар на плещите ми.

— Е, Писин? — подкани ме тя. — Какво мислиш по въпроса?

— Бапу Ганди е казал: „Всички религии са истинни.“ Аз просто искам да обичам Бога — избоботих аз и сведох глава с пламнало лице.

Смущението ми се оказа заразително. Никой не обели дума. По случайност стояхме близо до статуята на Ганди на крайбрежната алея. С бастун в ръка, с дяволита усмивка, с палава искрица в очите, Махатма вървеше. Представих си, че слуша разговора ни, че дори чете мислите ми. Баща ми се изкашля, за да прочисти гърлото си, и с половин уста добави:

— Предполагам, че всички се стараем да правим тъкмо това — да обичаме Бога.

Стори ми се много забавно, че точно той го каза — той, който, откакто го помнех, не беше стъпвал в храм със сериозното намерение да се моли. Но думите му сякаш оказаха нужното въздействие. Не можеш да съдиш едно момче за това, че иска да обича Бога. Тримата мъдреци си отидоха с престорени, скъпернически усмивки.

Баща ми ме погледна за миг, сякаш искаше да ми каже нещо, после размисли и попита:

— Някой иска ли сладолед?

Без да дочака отговор, той се запъти към най-близкия продавач. Майка ми продължи да ме съзерцава с поглед, изразяващ едновременно нежност и объркване.