Ян Мартел - Животът на Пи

Когато тримата забелязаха, че се приближават към едни и същи хора, на лицата им се изписа досада. Вероятно всеки от тях бе предположил, че останалите са тук по друга работа, и бе решил, че сега му е времето да разреши проблема си. Мъдреците си размениха недоволни погледи.

Родителите ми се смутиха, когато на пътя им се изпречиха трима широко усмихнати религиозни служители. Тук му е мястото да поясня, че семейството ми далеч не беше религиозно. Баща ми се причисляваше към Нова Индия — пищна, модерна и светска като кофичка сладолед. Той не се интересуваше от религии. Беше делови човек в буквалния смисъл на думата — отдаден на делата, на работата си и съвсем земен, загрижен повече за чифтосването на лъвовете, отколкото за разрешаването на морални или екзистенциални проблеми. Вярно е, че винаги викаше свещеник да благославя новородените животни и в зоологическата градина имаше два малки параклиса — единият на бог Ганеша, другият на Хануман, естествено предпочитание за директор на зоологическа градина, тъй като първият бог имаше слонска глава, а вторият беше въплътен в маймуна, но доводът на баща ми бе, че това е добре не толкова за душата, колкото за бизнеса, въпрос по-скоро от сферата на връзките с обществеността, отколкото на духовното спасение. Терзанията на духа му бяха чужди, съществото му се разтърсваше единствено от финансови дилеми. „Едно заразено животно да има — казваше той — и всички ще свършим като работници в строителна бригада.“ Майка ми мълчеше отегчено и равнодушно. Индуисткото възпитание и християнското образование се бяха изключили взаимно и бяха оставили в душата й тържествено безразличие по всички религиозни въпроси. Предполагам, че подозираше у мен друго отношение към тези неща, но никога не реагираше, когато ме виждаше да поглъщам жадно детските комикси по сюжети от „Рамаяна“ и „Махабхарата“ и илюстрираната детска Библия, както и други истории за богове. Майка ми също бе страстен читател. Приятно й беше да ме гледа как седя, заровил нос в книгата — независимо коя, само да не е неблагопристойна. Що се отнася до Рави, ако бог Кришна бе избрал да държи палка за крикет вместо флейта, ако Христос се беше държал повече като рефер, ако пророкът Мохамед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бе подсказал няколко начина за търкаляне на топката, той може би щеше да подигне клепачи и да прогледне за религиите, но те не бяха такива, затова брат ми тънеше в сладка дрямка.

След размяната на любезности се възцари неловко мълчание. Пръв заговори отчето, като гордо заяви:

— Писин е добър млад християнин. Надявам се скоро да се присъедини към хора на момчетата.

Родителите ми, брахманът и имамът го изгледаха учудени.

— Сигурно грешите. Той е ревностен мюсюлманин. Никога не пропуска петъчната молитва, а познанията му за Свещения Коран са много добри — каза имамът.

Родителите ми, отецът и брахманът го изгледаха стъписани.

Брахманът заговори:

— И двамата грешите. Той е добро индуистко момче. Виждам го всеки ден в храма, идва за даршан и се моли усърдно.

Родителите ми, имамът и отчето го изгледаха поразени.

— Няма грешка — отвърна му свещеникът. — Познавам това момче. То се казва Писин Молитор Пател и е християнин.

— И аз го познавам и ви казвам, че е мюсюлманин — увери присъстващите имамът.

— Не може да бъде! — възкликна брахманът. — Писин се е родил индуист, живее като индуист и ще умре индуист!

Тримата мъдреци се спогледаха онемели и учудени. Боже, отклони погледите им от мен, зашепнах аз наум. Всички погледи се втренчиха в мен.

— Писин, вярно ли е това? — попита имамът със сериозна физиономия. — Индуистите и християните са идолопоклонници. Те се кланят на много богове.

— А пък мюсюлманите имат по много жени — отвърна брахманът.

Отчето изгледа подозрително и двамата.

— Писин — почти зашепна той, — само в Исуса Христа има спасение.

— Глупости! Християните не разбират нищо от религия — отсече брахманът.

— Те отдавна са се отклонили от правия път на Господа — каза имамът.

— Къде е Бог във вашата религия? — изсумтя отецът. — Вие нямате ни едно чудо, което да докаже Пръста Божи! Каква е тази религия без чудеса?

— Това да не ви е цирк — мъртви хора току да изскачат от гробовете? Ние, мюсюлманите, вярваме в голямото чудо на съществуването. Полетът на птиците, падането на дъжда, покълването на семената — за нас това са достатъчно убедителни чудеса.

— Крилете и дъждът са хубаво нещо, но ние искаме да знаем, че Бог наистина е с нас.