Ян Мартел - Животът на Пи

— О, Окамото-сан, колко сте наблюдателен.

— Слепият французин от другата лодка призна, че е убил мъж и жена, нали?

— Да, наистина.

— Готвачът уби моряка и майка му.

— Много интересно.

— Историите му си приличат.

— Значи тайванският моряк е зебрата, майка му е орангутанът, готвачът е… хиената, следователно самият той е тигърът!

— Да. Тигърът уби хиената — и слепия французин, — точно както той уби готвача.

Пи Пател:

— Имате ли друго шоколадче?

Господин Чиба:

— Заповядайте!

— Благодаря.

Господин Чиба:

— Но какво означава това, Окамото-сан?

— Нямам представа.

— Ами островът? Кои са сурикатите?

— Не знам.

— Ами онези зъби? Чии са зъбите на дървото?

— Не знам. Не седя в главата на момчето.

(Дълго мълчание.)

Господин Окамото:

— Моля, извинете ме за въпроса, но дали готвачът не каза нещо за потъването на „Цимцум“?

— В другата история ли?

— Да.

— Не каза.

— Не е споменал нищо свързано с ранната сутрин на 2 юли, което би могло да обясни какво точно се е случило?

— Не.

— Нищо свързано с механиката или конструкцията?

— Не.

— Нищо за други кораби или предмети в морето?

— Не.

— И по никакъв начин не може да обясни потъването на „Цимцум“?

— Не.

— А може ли да каже защо не са изпратили сигнал „SOS“?

— И да бяха, какво? От опит знам, че когато потъне раздрънкан третокласен ръждясал танкер, ако няма късмета да превозва гориво, много гориво, достатъчно да унищожи цели екосистеми, никой не си мърда пръста и никой не научава за това. Човек трябва да се оправя сам.

— Когато от „Ойка“ са разбрали, че нещо не е наред, е било вече късно. Били сте много далеч за въздушна спасителна операция. Известили са корабите в района. Екипажите са докладвали, че не виждат нищо.

— И понеже подхванахме тази тема, не само корабът беше третокласен. Екипажът се състоеше от намусени, недружелюбни моряци, много усърдни, когато офицерите са наблизо, но съвсем мързеливи, когато няма кой да ги наглежда. Не знаеха нито дума английски и с нищо не ни помагаха. Някои смърдяха на алкохол още в ранния следобед. Кой знае какво са направили тези идиоти! Офицерите…

— Какво искате да кажете с това?

— С кое?

— „Кой знае какво са направили тези идиоти!“

— Исках да кажа, че може би в пристъп на пиянска лудост на някого е хрумнало да пусне животните.

Господин Чиба:

— У кого бяха ключовете от клетките?

— У баща ми.

Господин Чиба:

— Как тогава членовете на екипажа са отворили клетките, щом са нямали ключове?

— Не знам. Може да са използвали шперц.

Господин Чиба:

— Защо ще го правят? Защо изобщо някой ще иска да пусне опасно диво животно от клетката му?

— Не знам. Може ли някой да отгатне какво се мъти в една пияна глава? Аз мога само да ви кажа какво стана. Животните бяха вън от клетките.

Господин Окамото:

— Извинете ме. Имате съмнения относно качествата на членовете на екипажа?

— Сериозни съмнения.

— Вие лично видяхте ли някой от офицерите да е бил под влияние на алкохол?

— Не.

— Но сте видели членове на екипажа под влияние на алкохол?

— Да.

— Според вас офицерите държаха ли се компетентно и професионално?

— Ние не ги виждахме често. Те никога не се доближаваха до животните.

— Интересуваше ме командването на кораба.

— Откъде да знам? Да не мислите, че всеки ден си пиехме чая с тях? Те знаеха английски, но не бяха по-добри от екипажа. Караха ни да се чувстваме като натрапници в общото помещение и почти не обелваха дума по време на хранене. Говореха си на японски, сякаш ние не присъствахме. За тях ние бяхме просто бедно индийско семейство с неудобен товар. Накрая започнахме да се храним в каютата на майка ми и баща ми. „Приключенията ме зоват“ — казваше Рави. Това правеше пътуването поносимо — усещането за приключение. През повечето време ние ринехме изпражнения, миехме клетки и хранехме животните, докато баща ни се правеше на ветеринар. Ако животните бяха добре, и ние бяхме добре. Не знам дали офицерите са били компетентни.

— Казахте, че корабът се е килнал към левия борд, нали?

— Да.

— И че е имало наклон от носа към кърмата?

— Да.

— Значи е потънала първо кърмата?

— Да.

— Не носът, така ли?

— Не.

— Сигурен ли сте? Имало е наклон от предната част на кораба към задната?