Ян Мартел - Животът на Пи

— Да не повярваш колко много животни е имало в тази лодка.

— Да не повярваш.

— Цяла джунгла.

— Да.

— Онези кости бяха от сурикати. Накарайте някой специалист да ги изследва.

— Не са останали чак толкова много. А и няма глави.

— Аз ги използвах за стръв.

— Съмнително е специалистът да ни каже дали са били от сурикати или от мангусти.

— Намерете специалист по съдебна зоология.

— Добре, господин Пател! Вие печелите. Не можем да обясним наличието на кости от сурикати, ако наистина са такива, в лодката. Но не това ни интересува сега. Ние сме тук, защото японски търговски кораб, собственост на Корабна компания „Ойка“, плаващ под панамски флаг, е потънал в Тихия океан.

— Нещо, което не мога да забравя и за минута. Аз изгубих цялото си семейство.

— Съжаляваме за това.

— Не колкото мен.

(Дълго мълчание.)

Господин Чиба:

— Какво да правим сега?

Господин Окамото:

— Не знам.

(Дълго мълчание.)

Пи Пател:

— Желаете ли бисквитка?

Господин Окамото:

— Да, ще ми дойде добре. Благодаря.

Господин Чиба:

— Благодаря.

(Дълго мълчание.)

Господин Окамото:

— Днес е хубав ден.

Пи Пател:

— Да. Слънчев.

(Дълго мълчание.)

Пи Пател:

— Това първото ви идване в Мексико ли е?

Господин Окамото:

— Да, първото.

— И на мен.

(Дълго мълчание.)

Пи Пател:

— Значи не ви хареса историята ми?

Господин Окамото:

— Не, напротив, много ни хареса. Нали, Ацуро? Ще я помним дълго, дълго време.

Господин Чиба:

— Наистина.

(Мълчание.)

Господин Окамото:

— Но за целите на разследването бихме желали да разберем какво се случи наистина.

— Какво се случи наистина?

— Да.

— Значи искате друга история?

— Хм… не. Бихме желали да разберем какво се случи наистина.

— Нима разказът за нещо не е винаги история?

— Хм… на английски може би. На японски историята трябва да съдържа елемент на измислица. Само че ние не искаме никаква измислица. Искаме да се придържаме към фактите, the straight facts 10 10 Чистите факти (англ.). — Бел.прев. , както е изразът на английски.

— Нима самият разказ за нещо — с думи, било то английски или японски — не е донякъде измислица? Нима самият начин, по който гледаме на света, не е измислица?

— Хм…

— Светът не е просто такъв, какъвто е. Той е това, което мислим за него, нали? А когато мислим, ние прибавяме по нещо свое, нали така? Това не превръща ли всеки живот в история?

— Ха-ха-ха! Много сте умен, господин Пател.

Господин Чиба:

— За какво говори?

— Нямам представа.

Пи Пател:

— Искате думи, които отразяват действителността?

— Да.

— Думи, които не противоречат на действителността?

— Точно така.

— Но тигрите не противоречат на действителността.

— О, моля ви, само без тигри.

— Знам какво искате. Искате история, която да не ви учудва. Която да потвърди вече известното. Която да не ви кара да гледате по-нависоко, по-надалеч или по друг начин. Искате плоска история. Неподвижна история. Искате сухи факти без подправки.

— Хм…

— Искате история без животни.

— Да!

— Без тигри и орангутани.

— Точно така.

— Без хиени и зебри.

— Без тях.

— Без сурикати и мангусти.

— Не ни трябват.

— Без жирафи и хипопотами.

— Ще си запушим ушите!

— Значи съм бил прав. Искате история без животни.

— Искаме история без животни, която да обясни потъването на „Цимцум“.

— Дайте ми една минута, ако обичате.

— Разбира се. Мисля, че най-после стигнахме до някъде. Да се надяваме, че ще разкаже нещо смислено.

(Дълго мълчание.)

— Ето ви друга история.

— Добре.

— Корабът потъна. Издаде звук, подобен на чудовищно метално оригване. По повърхността плуваха предмети, пускаха мехурчета и после се изгубваха. Аз се намерих във водите на Тихия океан и заритах с крака. Заплувах към спасителната лодка. Това беше най-мъчителното плуване в живота ми. Струваше ми се, че не се движа. Непрекъснато гълтах вода. Беше много студено. Аз бързо губех сили. Нямаше да стигна, ако готвачът не ми бе хвърлил спасителен пояс и не ме беше издърпал. Аз се качих на лодката и припаднах.

Оцелели бяхме четирима. Майка ми се улови за чепка банани и доплува до лодката. Готвачът беше вече там заедно с един моряк.

Изяде мухите. Готвачът, имам предвид. Бяхме в лодката по-малко от ден, имахме храна и вода за седмици напред, имахме риболовни принадлежности и слънчеви дестилатори, нямахме причини да се съмняваме, че скоро ще ни спасят. И въпреки това той размахваше ръце, ловеше мухи и лакомо ги ядеше. От самото начало изпитваше ужас от глада. Казваше, че сме идиоти и глупаци, задето не следваме примера му. Ние се обидихме и отвратихме, но не го показахме. Държахме се много любезно. Той бе непознат човек и чужденец. Майка ми се усмихна, поклати глава и махна с ръка за отказ. Готвачът беше отвратителен. Устата му бе като кофа за боклук. Изяде и мишката. Наряза я на парченца и я изсуши на слънце. Аз — ще бъда откровен — изядох едно резенче, съвсем тъничко, зад гърба на майка си. Толкова бях гладен. А той беше такъв грубиян, този готвач, сприхав и лицемерен.