Ян Мартел - Животът на Пи

— Това е то самочувствието на хората от големия град! Във вашия метрополис може да има животни от целия земен Рай, а на моето скромно селище отказвате един-единствен бенгалски тигър!

— Господин Пател, моля ви, успокойте се.

— Ако така се блъскате над простичкия въпрос за вероятното, как изобщо живеете? Любовта не е ли невероятна?

— Господин Пател…

— Не ме залъгвайте с учтивите си обноски! Любовта е невероятна, попитайте всеки влюбен. Животът е невероятен, попитайте всеки учен. Бог е невероятен, попитайте всеки вярващ. Какъв ви е проблемът с невероятното?

— Ние просто сме разумни.

— И аз съм такъв! Използвам разума си всяка секунда. Разумът върши отлична работа при търсене на храна, дрехи и подслон. Разумът е най-полезният инструмент. Разумът е незаменим в пъденето на тигри. Но ако си прекомерно разумен, рискуваш да изхвърлиш цялата Вселена на боклука.

— Успокойте се, господин Пател, успокойте се.

Господин Чиба:

На боклука? Защо говори за боклук?

— Как да се успокоя? Да бяхте видели Ричард Паркър!

— Да, да.

— Огромен. Ей такива зъби! Нокти като ятагани!

Господин Чиба:

— Какво е ятагани?

Господин Окамото:

— Чиба сан, вместо да задаваш глупави въпроси за значението на думите, защо не се опиташ да помогнеш? Това момче е костелив орех. Направи нещо!

Господин Чиба:

— Вижте! Шоколадче!

Пи Пател:

— Чудесно!

(Дълго мълчание.)

Господин Окамото:

— Малко ли му беше, че излапа целия ни обяд! Още малко и ще поиска и да му сготвим нещо.

(Дълго мълчание.)

Господин Окамото:

— Започваме да губим нишката на разследването. Тук сме заради потъването на един товарен кораб. Вие сте единственият оцелял. Били сте само пътник. Не носите отговорност за станалото. Ние…

— Това шоколадче е толкова вкусно!

— Не искаме да повдигаме каквито и да било обвинения. Вие сте невинна жертва на корабокрушение. Ние просто се опитваме да разберем как и защо е потънал „Цимцум“. Надявахме се да ни помогнете, господин Пател.

(Мълчание.)

— Господин Пател?

(Мълчание.)

Пи Пател:

— Тигрите съществуват, спасителните лодки съществуват, океаните съществуват. Понеже никога в бедния си ограничен опит не сте виждали трите събрани на едно място, вие отказвате да повярвате, че това е възможно. И все пак истината е, че „Цимцум“ ги събра наедно и после потъна.

(Мълчание.)

Господин Окамото:

— Ами онзи французин?

— Какво французинът?

— Двама слепи в две отделни спасителни лодки се срещат в Тихия океан — това съвпадение звучи малко пресилено, нали?

— Със сигурност.

— Струва ни се много необичайно.

— Така е и с печалбите от лотарията, но въпреки това някой винаги печели.

— На нас ни се струва извънредно необичайно.

— И на мен така ми се струваше.

— Знаех си, че трябваше да си вземем почивен ден.И говорихте за храна?

— За храна.

— Той знаел доста ястия.

— Ако можете да ги наречете ястия.

— Готвачът на „Цимцум“ е бил французин.

— Французи има по цял свят.

— Може би французинът, когото сте срещнали, е бил готвачът.

— Може би. Откъде да знам? Изобщо не го видях. Бях сляп. После Ричард Паркър го изяде жив.

— Колко удобно.

— Ни най-малко. Беше отвратително и вонеше. Впрочем как си обяснявате това, че в лодката имаше кости от сурикати?

— Да, имало е кости от дребно животно…

— Повече от едно!

— … от няколко дребни животни по дъното на лодката. Може да са дошли от кораба.

— В нашата зоологическа градина нямаше сурикати.

— Нямаме доказателства, че костите са били от сурикати.

Господин Чиба:

— Може да са били кости от банани! Ха-ха-ха-ха!

— Ацуро, млъкни!

— Много се извинявам, Окамото-сан. От умората е.

— Петните репутацията на отдела ни!

— Много се извинявам, Окамото-сан.

Господин Окамото:

— Може да са били кости от друго дребно животно.

— От сурикати бяха.

— Може да са били от мангусти.

— Никой не купи мангустите. Оставихме ги в Индия.

— Те могат да живеят по корабите като плъхове. В Индия мангустите се срещат често.

— Мангусти да живеят на кораб?

— Защо не?

— И да плават в спасителна лодка през Тихия океан? Малко е невероятно, не мислите ли?

— Не толкова невероятно, колкото нещата, които чухме през последните два часа. Може би мангустите вече са били в лодката, както мишката, за която споменахте.