Ян Мартел - Животът на Пи

Хората, които ме намериха, ме отнесоха в селото си и там няколко жени ме изкъпаха. Търкаха ме много силно и аз се запитах дали осъзнават, че съм мургав по природа, а не прекалено мръсен бял младеж. Опитах се да им обясня. Жените закимаха усмихнати и продължиха да ме търкат, сякаш бях корабна палуба. Помислих, че ще ме одерат жив. Но те ми дадоха храна. Вкусна храна. Щом започнах да ям, не можех да се спра. Мислех, че никога няма да се заситя.

На следващия ден дойде полицейска кола и ме откара в болница, и там историята ми свършва.

Аз бях трогнат от щедростта на моите спасители. Тези бедни хора ми дадоха дрехи и храна. Лекарите и сестрите се грижиха за мен така, сякаш бях недоносено новородено. Мексиканските и канадските чиновници разтвориха вратите си за мен, така че от мексиканския бряг до дома на приемната си майка и аудиториите на Университета в Торонто аз трябваше да извървя един-единствен дълъг коридор. На всички тези хора искам да изкажа най-сърдечната си благодарност.

Господин Томохиро Окамото от Отдела за воден транспорт към Министерството на транспорта на Япония, понастоящем пенсионер, ми разказа, че когато той и по-младият му колега господин Ацуро Чиба били по работа в Лонг Бийч, Калифорния — главното американско товарно пристанище на западното крайбрежие, близо до Лос Анджелис, — научили новината, че на мексиканския бряг недалеч от градчето Томатлан е бил намерен корабокрушенец от японския кораб „Цимцум“, изчезнал безследно в международни тихоокеански води няколко месеца по-рано. От отдела им било наредено да отидат там, да се срещнат с оцелелия и да разберат нещо повече за съдбата на кораба. Те купили карта на Мексико, за да видят къде се намира Томатлан. За тяхно нещастие, една гънка на картата пресичала Долна Калифорния през малко крайбрежно градче, което носело името Томатан, изписано със ситни букви. Господин Окамото бил сигурен, че е прочел „Томатлан“. Тъй като градчето се намирало по средата на Долна Калифорния, той решил, че най-бързият начин да стигнат дотам е с кола.

Те потеглили с кола под наем. Когато стигнали Томатан — на осемстотин километра южно от Лонг Бийч — и видели, че това не е Томатлан, господин Окамото решил да продължат до Санта Росалия на двеста километра по на юг и да хванат ферибота през Калифорнийския залив до Гаймас. Пътуването с ферибот било дълго и мудно. А от Гаймас имало още хиляда и триста километра до Томатлан. Пътищата били лоши. Спукали гума. Колата се развалила и монтьорът, който се заел да я поправя, вероломно обрал новите части на двигателя и ги сменил с употребявани, заради което те трябвало да платят на фирмата за коли под наем и в резултат на което на връщане колата се развалила повторно. Вторият монтьор ги накарал да платят двойно. Господин Окамото ми призна, че когато пристигнали в болницата „Бенито Хуарес“ в Томатлан, който се намира не в Долна Калифорния, а на сто километра южно от Пуерто Ваярта, в щата Халиско, почти на един паралел с Мексико, те се чувствали много уморени. Били пътували четиридесет и един часа без прекъсване. „Ние работим усърдно“ — писа господин Окамото.

Двамата с господин Чиба разговаряли близо три часа с Писин Молитор Пател на английски, като записали разговора на касети. Това, което следва, са откъси от него. Благодарен съм на господин Окамото за това, че ми предостави копие от записа и доклада си по случая. За да бъде по-ясно, там, където не е достатъчно очевидно кой говори, аз съм посочил на кого принадлежат репликите. Изреченията, отпечатани с друг шрифт, са казани на японски и аз съм ги превел.

— Здравейте, господин Пател. Казвам се Томохиро Окамото. Аз съм от Отдела за воден транспорт към Министерството на транспорта на Япония. Това е помощникът ми Ацуро Чиба. Дойдохме да поговорим с вас за потъването на кораба „Цимцум“, с който сте пътували. Удобно ли е да разговаряме сега?

— Да, разбира се.

— Благодаря ви. Много мило от ваша страна. Така, Ацуро-кин, ти нямаш опит в това, затова слушай и се учи.

— Да, Окамото-сан.

— Касетофонът работи ли?

— Да, работи.

— Добре. Ох, толкова съм уморен! За протокола: днес е 19 февруари 1978. Дело номер 250663 във връзка с изчезването на товарния кораб „Цимцум“.Добре ли се чувствате, господин Пател?