Ян Мартел - Животът на Пи

— Не, имам предвид дървета. Бонзаите са малки дървета. На височина едва достигат половин метър. Можете да ги вземете в ръце. Някои живеят много дълго. Чичо ми има дърво на повече от триста години.

— Дървета на по триста години, високи половин метър, които можете да вземете в ръце?

— Да. Те са много крехки. Нуждаят се от особени грижи.

— Къде се е чуло да има такива дървета? Те са ботанически невъзможни.

— Но аз ви уверявам, че съществуват, господин Пател. Чичо ми…

— Аз вярвам на очите си.

Господин Окамото:

— Извинете ни за момент. Ацуро, при цялото ми уважение към чичо ти, който живее на село близо до Хита Гун, ние не сме дошли тук да обсъждаме чудесата на ботаниката.

— Аз само се опитвах да помогна.

— Бонзаите на чичо ти ядат ли месо?

— Не мисля.

— Случвало ли се е някой от бонзаите ти да те ухапе?

— Не.

— В такъв случай бонзаите на чичо ти не са ни от помощ.Докъде бяхме стигнали?

Пи Пател:

— До дърветата с нормална височина и здрави корени в земята, за които ви разказвах.

— Хайде засега да ги оставим настрана.

— Няма да е лесно. Не съм се опитвал да ги изкоренявам и да ги местя.

— Вие сте забавен човек, господин Пател. Ха-ха-ха!

Пи Пател:

— Ха-ха-ха!

Господин Чиба:

— Ха-ха-ха! Не беше чак толкова смешно.

Господин Окамото:

— Продължавай да се смееш. Ха-ха-ха!

Господин Чиба:

— Ха-ха-ха!

Господин Окамото:

— А сега за тигъра. И тук имаме известни съмнения.

— Какво имате предвид?

— Трудно ни е да повярваме.

— Историята е невероятна.

— Точно така.

— Не знам как оцелях.

— Несъмнено е било мъчително.

— Ще си взема още една бисквитка.

— Няма повече.

— Какво има в онази кесия?

— Нищо.

— Може ли да видя?

Господин Чиба:

— Обядът ни замина.

Господин Окамото:

— Да се върнем на тигъра…

Пи Пател:

— Ужасна работа. Вкусни сандвичи.

Господин Окамото:

— Да, изглеждат хубави.

Господин Чиба:

— Гладен съм.

— Не са открили и следа от него. Малко не е за вярване, нали? В Северна и Южна Америка няма тигри. Ако наоколо се разхождаше див тигър, не мислите ли, че досега полицията щеше да е чула за това?

— Трябва да ви разкажа за черната пантера, която избягала от зоологическата градина в Цюрих посред зима.

— Господин Пател, тигърът е изключително опасно диво животно. Как бихте могли да оцелеете в една лодка с тигър? Това е…

— Вие не разбирате, че в очите на дивите животни ние сме странен и заплашителен биологичен вид. Те се страхуват от нас. Избягват ни, доколкото е възможно. Нужни са били векове, за да се потисне страхът у някои по-податливи животни — нарича се опитомяване , — но повечето не могат да го преодолеят и не ми се вярва изобщо някога да го направят. Ако дивите животни ни нападат, то е от отчаяние. Те се бият, когато чувстват, че нямат друг избор. Това е последната им възможност за спасение.

— На спасителна лодка? Хайде, господин Пател, това е просто невероятно!

— Невероятно? Какво знаете вие за невероятното? Искате нещо невероятно? Ще го получите. Сред индийските директори на зоологическите градини се пази в тайна една случка от 1971 година, когато от зоологическата градина в Калкута избягала полярната мечка Бара. Никой повече не чул за нея — нито полицията, нито ловците, нито бракониерите, нито който и да било друг. Предполага се, че живее на свобода по бреговете на река Хугли. Пазете се, ако отидете в Калкута, уважаеми господа: ако дъхът ви мирише на суши, можете да платите с живота си! Ако вземете Токио, обърнете го с небето надолу и го разтърсите, ще останете изненадани, като видите колко животни ще изпаднат от него: язовци, вълци, змии, дракони комодо, крокодили, щрауси, бабуини, шимпанзета, диви глигани, леопарди, морски крави, безброй преживни. Изобщо не се съмнявам, че избягали жирафи и хипопотами живеят в Токио от поколения, незабелязани от нито една жива душа. Някой ден няма да е зле да сравните мръсотиите, които полепват по обувките ви, докато вървите по улицата, с онова, което се въргаля по пода на клетките в Токийската зоологическа градина — а после да вдигнете очи! И очаквате да намерите тигър в мексиканска джунгла! Това е смешно, направо смешно! Ха-ха-ха!

— Напълно е възможно в Токио да живеят избягали жирафи и хипопотами и полярна мечка да живее на свобода в Калкута. Ние просто не вярваме, че на вашата спасителна лодка е живял тигър.