Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Двамата с Гейбриъл прибраха стадото в кошарите. Нищо нямаше да им стане, ако поседят затворени няколко дена, докато поправят къщата. Гейбриъл се прибра в новата си колиба при новороденото бебе — сега, след като получи бекона и брашното, той смяташе, че задълженията му са приключили.

Матилда не можеше да влезе в къщата, независимо че повечето от щетите бяха от едната й страна, затова изкопа дупка на двора, огради я с камъни и накладе огън. През следващите дни тя готвеше храна за Том и двамата помощник-овчари, като използваше тенджерата и един очукан тиган. Нощем спяха на двора, увити в походни одеяла.

Мъжете направиха с подръчни средства скрипец и с много пот и неимоверни усилия поставиха тежкия резервоар на стойката му, след което се заеха с ремонта на къщата. Стените от масивно дърво бяха станали на трески, прозорците бяха изпочупени, перилата на верандата — на парчета, а покривът представляваше една каша от вълниста ламарина. Том свали шапката си и се почеса по главата.

— Предлагам ти да построим наново къщата, Мол. Тази стара съборетина се разпада над главата ти.

Матилда го погледна с невярващи очи.

— Не разполагаш с толкова време, Том. Ами стадото ти?

— Дяволите да го вземат — изруга той провлачено. — Работниците ще се погрижат за него, а аз искам да съм сигурен, че ще си на топло и сухо през зимата.

Том се отдалечи с уверени крачки, преди тя да може да възрази.

През следващата седмица мъжете работиха до припадък. Един от помощник-овчарите се върна от Уолаби Флатс с каруца дървен материал, като се кълнеше, че някакъв стар фермер е съборил една от бараките си и му го е подарил, без да му иска пари. Матилда го изслуша с невярващ поглед, но той държеше на версията си и тя нямаше друг избор, освен да му повярва.

Том от своя страна намери подход към аборигените. Натовари Гейб и момчетата да придържат страничните греди, докато той и останалите мъже ковяха дъските на външните стени. После им връчи чук и гвоздеи, за да закрепят ламарината на покрива и ги научи на тънкостите при поставянето на стъклата в рамките на прозорците.

Чаринга грейна на фона на късното есенно слънце с нова врата, поправени капаци и прозорци, всичко боядисано наново. Новата веранда сега опасваше цялата къща, а отгоре й хвърляше сянка нов полегат навес, закрепен върху груби дървени колони.

— Ейприл засажда цветя около навеса и страничните колони. Ако опиташ и ти, Мол, предполагам, че след няколко години тези стари дъски и ламарини няма да се виждат.

Матилда погледна новата къща, без да може да продума от вълнение, със замъглени очи от бликналите сълзи на благодарност и признателност.

— Сигурно имаш право, Том — обърна се тя към него. — Как бих могла изобщо да ти се отблагодаря? Ти ми помогна толкова много.

Том я прегърна.

— Да речем, че това е извинение за времето, когато ти дърпах косите и те бутах в реката. Съжалявам, че не се виждаме често, откакто умря майка ти. Ние сме приятели, Моли, а за какво са приятелите, ако не си помагат?

Матилда проследи с поглед мъжете, после влезе с Блу, който потичваше край нея, в къщата и затвори вратата. Нямаше думи, за да изрази вълнението си, когато закачи на стената акварела, изобразяващ Чаринга, нарисуван от майка й. Това, което със сигурност знаеше, бе, че най-накрая бе намерила мъж, на когото можеше да се довери. Един благороден и честен човек, когото можеше да нарече свой приятел. Навярно имаше и други като него. Добри хора, които още не познаваше, защото до този момент не желаеше да общува с никого.

Чувстваше, че има сили да се върне отново в обществото и реши, след като откара стадото до зимните пасища, да отиде до града, за да си купи рокля. Един ден — обеща си тя — щеше да намери начин, за да се отблагодари на Том за добрината му.

Джони отбеляза страницата, до която бе стигнала. Разбираше как се е чувствала Матилда. Подобно мило отношение след преживяното насилие сигурно я е стъписало и объркало и й е дало кураж. Различен от този, който й е бил необходим, за да опази стадото си, който я е накарал да отхвърли уединението си, да се среща отново с хора, да им се доверява.

Тя погледна към Рипър, който енергично се чешеше.

— Хайде, Рипър. Време е за лягане, а утре, млади момко, ще те изкъпя — обяви тя с тон, нетърпящ възражение.

Той отправи към нея пълни с обожание очи, последва я до верандата, после изтича навън. Джени хвърли последен поглед към притихналите ливади и високото черно небе, обсипано с милиони звезди. Природата тук бе красива и жестока, но си струваше да живееш сред нея. Джени започна да разбира защо Матилда и Брет толкова много обичаха Чаринга.