Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Обичам те, Джен. Обичам те толкова много! — шепнеше той срещу устните й.

Звукът от ръкоплясканията и одобрителните възгласи ги накараха да охлабят прегръдката си и двамата пристъпиха напред като сомнамбули сред кръга от изцапани със сажди лица. Те се усмихнаха срамежливо, хванати за ръце, и когато ръкоплясканията и пожеланията утихнаха, Джени поведе Брет към задната страна на димящата къща.

Гробището беше наводнено, гробовете бяха почти затрупани от останките на къщата. Дървената ограда вече не беше бяла, кръстовете бяха изпочупени и засипани с кал.

Брет я гледаше с недоумение как си проправя път през димящите отломки. Тя се спря пред най-големия надгробен паметник и даде знак на Брет. Той застана до нея.

— Старата Чаринга я няма вече, Брет. Дневниците, спомените, миналото. Сега знам защо Фин е написал тези думи на гроба на Матилда. Огънят пречисти Чаринга и погреба духовете. Най-после музиката престана. Последният валс на Матилда ни даде възможност за ново начало. Някой ден ще ти обясня всичко, но засега искам да знам дали искаш да си част от това ново начало?

— Знаеш, че искам — прошепна той и я прегърна през раменете.

Двамата се обърнаха едновременно към паметника и прочетоха думите, които Фин беше издълбал с такова старание на камъка.

Тук лежи Матилда Макколи

Майка, Любима, Сестра и Съпруга

Дано Бог Ни Прости

Вомбат — вид тромаво торбесто животно, обитаващо Австралия. — Б.ред.