Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Когато се насили да се върне към настоящето, тя осъзна, че имаше избор. Матилда и Фин бяха умрели с надеждата, че така ще погребат миналото и ще й дадат шанс да се върне в Чаринга и да съживи отново земята, която те бяха обичали с цялото си сърце. Тя би могла да сбъдне мечтите им или да се обърне и да избяга обратно в Сидни.

Сети се за думите на стария абориген. „Първият мъж казал на първата жена: «Сама ли пътуваш?» — първата жена отговорила: «Да». — Първият мъж я хванал за ръката: «Тогава ти ще бъдеш моя жена и ще пътуваме заедно».“

Джени остана да седи неподвижно. Накрая разбра какво трябва да бъде решението й. Тя обичаше Брет и не можеше да си представи Чаринга без него. Независимо от всичко, което се случи между тях, щеше да му разкрие чувствата си. Ако той наистина не се интересуваше от нея, известно време щеше да попътува сама. Но ако я обичаше, тогава…

— Какво има, Джен? Лицето ти придоби много странен цвят.

Гласът на Даян я върна към реалността.

— Качвай се, Ди. Отиваме си вкъщи. Връщаме се в Чаринга.

Брет включи радиостанцията. Нула Нула се намираше само на няколкостотин километра от Уилга.

— Тук е Чаринга. Изпращам няколко от моите хора. Ще пристигнат след около пет часа, Смоуки. Можете ли да удържите положението дотогава?

Измореният глас на Смоуки Джо Лонгхорн дойде по жицата.

— Не знам, Брет. Вече загубих половината стадо. Този пожар е много мръсен. Придвижва се по-бързо и от товарен влак. Скоро ще дойде при нас. Ако не го спра, вие сте следващите. Край.

Брет тресна слушалката и изтича навън. Рипър, със свити уши и ококорени очи, не се отделяше от краката му. Жегата ставаше все по-непоносима, а в най-южната част на Чаринга започна да святка. Над главите им оглушително избоботи гръм, притъмняването на небето предвещаваше, че и други се канят да го последват. Брет натисна пожарния звънец.

От сградите наизлизаха мъже, други дойдоха от ливадите. Всички се стекоха в двора, скупчваха се на групи, изпълнени с очакване. Брет се вгледа в лицата им и видя една и съща смесица от страх и възбуда. Нищо не можеше да се сравни с борбата с природните сили. Нищо друго не можеше да изпита силите на мъжете така, както един пожар в тези полупустинни области, покрити с ниски храсти и сухи дървета.

— В Нула Нула има пожар. Трябват ми доброволци.

Много ръце се вдигнаха нагоре, Брет избра най-младите и най-силните да тръгнат с него, после организира другите да копаят широк ров край южните ливади. Трябваше да се отсекат дърветата и земята да се очисти от храсти. Животните бяха преместени в най-северния край на фермата. Чаринга трябваше на всяка цена да бъде спасена.

Мъжете се втурнаха да се въоръжават с брадви, кирки и лопати. Брет затвори Рипър в къщата, после изкара стария джип 4х4 изпод навеса. С него можеше да пътува през каменистите участъци, а най-прекият път до Нула Нула беше през пасищата, през Уилга и после на юг. Липсата на камионетката беше направо безобразие. Само да се върнеше надутата г-жа Сандърс, тогава щеше да й даде да се разбере!

А ако наистина се ядосаше много, щеше да я сложи на коленете си и хубавичко да я напляска.

Десетте доброволци натовариха отзад лопати, чували от зебло, мехове с вода и пушки, а после се качиха в джипа. Гласовете им звучаха високо и развълнувано, те се шегуваха и се смееха за предстоящото, но Брет знаеше, че всеки от тях прикрива ужаса си зад маската на показната храброст. Брет натисна докрай газта и джипът потегли рязко в облак от прах.

Светкавица озари земята и потъмнялото от черни облаци небе. Докато летяха с бясна скорост през пасищата, Брет видя как светкавицата лизна върховете на евкалиптите и се прехвърли от облак на облак по билото на хълма към долината.

Смоуки Джо беше прав. Този пожар беше наистина мръсен. Ако така изглеждаше по краищата, по на юг със сигурност щеше да е още по-лошо.

В джипа имаше радиостанция и Брет поддържаше връзка с Нула Нула, за да следи придвижването на пожара.

— Става гадно, приятелю. — Смоуки Джо не можеше да си поеме дъх. — Раздели се на две и се насочи към вас от юг и изток. Нула Нула е обградена.

— Добре ли си, Смоуки? — извика Брет, за да заглуши на двигателя.

— Семейството ми е добре, но стадото ми е унищожено. Загинаха и няколко от моите хора. Тръгваме към Уилга. Ще се видим там.

Брет се загледа мрачно през предното стъкло. Виждаше огромния стълб дим в далечината и яркооранжевите езици на огъня, който пълзеше през горичката в края на Уилга. От храстите излизаха стада кенгура, игуани и вомбати и бягаха панически от пламъците, без да се пазят от гумите на джипа. Ята от птици пляскаха с криле и надаваха неистови крясъци в небето, коалите тичаха с големи подскоци през сухата трева, загубили ориентация поради шума и дима, а малките им се клатушкаха върху гърбовете им. Сякаш всичко живо наоколо бягаше нанякъде.