Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Той сграбчи още по-силно ръката на Джени и тя се приведе към него — страхуваше се от това, което й предстоеше да чуе, но знаеше, че трябва да разбере какво точно е искал баща й за нея.

— Нямах представа какво е намислил, Дженифър. Ни най-малко. Той не искаше да ме послуша. Дори и свещеник не би могъл да го вразуми. Аз се провалих и като свещеник и като човек. Нищо друго не бих могъл да сторя, освен да стоя отстрани и да го гледам как унищожава всичко, което той и майка ти бяха създали помежду си.

— Да унищожава? Имате предвид, че е искал да унищожи Чаринга? — Джени се приведе напред, махна един кичур бяла коса от сбръчканото му чело и избърса сълзите му.

— Не. — В гласа на свещеника се прокрадна горчивина. — Той искаше да я запази за теб. Фин унищожи себе си. Разби живота ти и изгори всички мостове към възможността да ти създаде дом.

— Как го направи, отче? — прошепна Джени, като предчувстваше какъв ще бъде отговорът.

— Той реши да те отведе във Валуна, в сиропиталището на Милосърдните сестри, където самоличността ти щеше да бъде прикрита под ново име. Единствената ти връзка с Чаринга бе медальонът на майка ти. Остави го на съхранение при монахините. Опитах се да го спра, но нищо не можеше да промени решението му. Трябваше да гледам как те откарва с колата, сложена в една кошница на предната седалка до него. — Отец Райън подсмръкна и издуха носа си. — Само ако знаех какво е намислил, щях да намеря начин да го спра. Но колкото й да премислям нещата сега, нищо не бих могъл да променя. — Гласът му заглъхна в тишината.

Значи така Питър е намерил медальона. Неговите проучвания са го отвели в сиропиталището във Валуна. Джени погледна свещеника и очите й отново се напълниха със сълзи. Той беше стар, изморен и бремето, което бе носил, го бе изтощило. Тя седна на стола, без да пуска ръката му, и се опита да си представи това последно пътуване с баща си. Какви ли кошмарни мисли са минавали през ума му? Как е могъл да я остави, като е знаел, че няма да я види повече?

Гласът на свещеника я стресна и я върна към безрадостната действителност.

— Върнах се в Уолаби Флатс, но съвестта ме измъчваше и за пръв път през целия ми съзнателен живот, вярата ми ме напусна. Що за свещеник бях, след като не можех да намеря точните думи, за да облекча страданието на един човек? Що за мъж бях, след като не знаех какво е да обичаш жена — или какво е да си принуден да вземеш решение за детето си? Бях се провалил и като свещеник и като човек. Прекарах много часове на колене, но молитвите за първи път не ми донесоха душевен мир.

Джени усети как стомахът й се сви конвулсивно, докато чакаше старият свещеник да изрази с думи това, от което се страхуваше.

— Писах до сиропиталището и те ми отговориха, че си пристигнала и баща ти е уредил да получават ежемесечна сума, за да не ти липсва нищо. На многобройните ми въпроси за теб, те отговаряха само, че си добре и растеш. Поддържах с тях редовна кореспонденция, но от писмата им не можех да науча много. Разбираш ли, детето ми, чувствах се отговорен за теб. Ако вярата ми бе по-силна, можех да спра баща ти да не извърши най-големия грях.

„Ето сега ще го каже. Не искам да слушам. Не искам да повярвам — и все пак е неизбежно.“

— Фин изчезна, малко след като те остави във Валуна. Помислих си, че е отишъл на обиколка, за да се опита да възвърне равновесието си далеч от всички. Донякъде изпитах облекчение, защото очаквах нещо по-страшно…

Искрицата надежда угасна при следващите му думи, които описваха жестоката действителност.

— Няколко овчари го намерили в пустошта и извикали полицията. За щастие имах известни връзки. След като установиха самоличността му, успях да убедя полицаите да не разгласяват случая. Не беше трудно. Овчарите само преминаваха от тук, а полицаите не проявиха голяма заинтересованост — те не бяха местни. — Той я погали по ръката, сбръчканото му лице изразяваше загриженост за нея. — Знаех, че един ден ще се върнеш, Дженифър, и не исках бъдещето ти да бъде опетнено от случилото се, но предполагам, че ти вече си се досетила за това, нали?

— Да — каза тихо тя. — Просто исках да го чуя от вас. По-добре да знам цялата истина, за да няма никакви съмнения.

— Той извърши нещо ужасно, Дженифър. Смъртен грях според каноните на църквата, но като човек, аз го разбирах. Отишъл с колата надалеч в храсталака и се застрелял с пушката. Полицаят каза, че е престоял там повече от шест месеца, преди да бъде открит, но аз знаех точно кога го е направил. Трябва да е било в деня, когато те е оставил в сиропиталището. Планирал е всичко предварително.