Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Джени включи рязко на първа и залепи педала на газта за пода.

— Дръжте се, момичета. Чака ви голямо друсане!

Светкавица раздра небето и угасна заедно с боботенето на гърма, като разцепи едно дърво и по земята плъзнаха малки пламъчета. Вятърът поднови силата си, завихряше малки спирали над земята, които носеха пламъците и ги разпалваха още повече. Повалените дървета бяха почернели, овъглените им клони стърчаха към небето като ръце, които умоляват небесата да им пратят дъжд. Само че спасението не идваше.

Пристигнаха стотици мъже. От Караджонг и Уила Уила, от Лайтнинг Ридж, Уолаби Флатс и от още по-далечни ферми. Те се редуваха в борбата срещу огъня, в копането на ровове и изсичане на дърветата. Въпреки това стихията пълзеше към Чаринга. Искрите на огъня светеха в тъмното, носени от вятъра. Пламъците поглъщаха лакомо сухата трева. Пушекът се издигаше към буреносното небе на гъсти облаци, лицата на мъжете бяха почернели, очите им се зачервиха.

Оцелелите животни от Уилга бяха събрани и закарани на северните пасища на Чаринга, но никой не можеше да каже дали и там ще са в безопасност. Огънят вече бе обхванал повече от осемстотин километра и нямаше изгледи да спре.

Мъжете се опитаха да спасят къщата в Уилга, но никакви количества вода не можеха да напоят изсъхналите дъски и греди. Брет знаеше, че същото ще се случи с Чаринга, ако не намокрят обилно всички сгради. Той стоеше до Кърли и семейството му и гледаше как огъня поглъща Уилга. Сантиметър по сантиметър покривът потъваше, дъските се огъваха, докато от нея като самотен страж остана да стърчи само овъгленият комин.

— Качвай се в джипа и тръгвай към Уолаби Флатс. Стигат ми другите грижи тук — Кърли прегърна децата, целуна жена си и изпрати с поглед джипа, който изчезна сред облак дим.

— Господи, дано да нямат проблеми — промърмори той, подсмръкна шумно, взе лопата и се присъедини към останалите.

Брет се надяваше, че Джени и другите жени са още в Броукън Хил. Предчувствието обаче му подсказваше, че щом Джени чуе новините по радиото, ще тръгне веднага обратно.

Той изгълта набързо сандвича, взе зебления чувал и лопатата и за сетен път тръгна с уморена походка към предната линия на пожара. Другите мъже представляваха малки, тъмни сенки на фона на чудовищното оранжево зарево, докато удряха безрезултатно по пламъците.

Джени спря на алеята пред Караджонг и спирачките изскърцаха. Хелън скочи от колата и се затича към къщата. Джени и Даян се забързаха зад нея.

— Джеймс… Тук ли си? Къде са всички? — Гласът на Хелън звучеше тревожно, докато тичаше от стая в стая.

Джени пристъпваше неспокойно от крак на крак. Нямаше търпение да стигне в Чаринга и отчаяното лутане на Хелън усилваше безпокойството й с всяка изминала минута. Все пак не можеха просто да си тръгнат и да оставят Хелън сама.

— Всички отидоха в Уилга. Казах им да стоят тук и да се погрижат за тяхното, но не ме послушаха. Глупаци!

Думите бяха изстреляни с бързината и ожесточението на картечница. Трите жени се обърнаха и застанаха лице в лице с Етън Скуайърс.

Той седеше в инвалидната количка, по бузите му бяха избили две червени петна. Имаше безумно изражение, а сбръчканите му ръце стискаха страничните облегалки на количката.

— Ти по-добре се връщай в безценната си Чаринга, момиченце. Скоро няма да я има. — Очите му блестяха злобно, в ъгълчетата на устата му се бе събрала слюнка.

— Стига вече, Етън — каза Хелън с ясен и студен глас и се приведе над количката. — Какви са щетите досега? На какво разстояние е пожарът?

Джени затаи дъх, когато подпухналите му очи се спряха върху нея.

— Нула Нула и Уилга са опожарени, насочил се е към Чаринга. Ще ми се да можех да погледам как Чаринга гори. Бих дал всичко да отида там и да гледам.

— Трябва да тръгвам, Хелън. Може да имат нужда от мен. — Джени се насочи към вратата.

— Почакай. Идвам с теб. — Хелън се отдръпна от стареца. — Нищо не ме задържа тук, а и Джеймс сигурно е някъде там.

— Ти!

Резкият тон накара и трите да замръзнат на място и да се обърнат.

Етън сочеше с кльощавия си пръст към Джени.

— Дете на Сатаната. Дяволско изчадие. Знам коя си ти — знам всичко за теб. Заслужаваш да гориш в ада заедно с твоята скъпа Чаринга.

Джени чу как Даян се задъхва от гняв, усети пръстите й върху ръката си, но беше вцепенена от ужас, докато гледаше как старецът се изправя от инвалидната количка.

— Знам истинската ти самоличност, Дженифър Макколи. Чаринга не може да скрие нищо от мен. Отдавна те чакам да се върнеш.