Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

На третия ден по обяд ветровете прогониха бурята и всичко утихна. Хората от Уилга наизлязоха навън като корабокрушенци, които оглеждат останките от разбития кораб.

Върбите край реката бяха оцелели, дългите им гъвкави клони висяха над каменното корито, където бяха останали само няколко кални локви. Евкалиптовото дърво, в края на най-близкото пасище, беше разцепено на две. Лежеше на земята, а двете половини на сребристия му дънер стърчаха безпомощно нагоре. Два от шестте резервоара за вода бяха съборени. Те бяха първото нещо, което трябваше да се оправи. Ламаринените покриви трябваше да се закрепят, а работилницата — да се събори и изгради наново. За щастие нито едно животно в кошарите не бе пострадало, бяха само изплашени и по-нервни от обичайното.

Един от работниците, който поправяше оградите на пасищата, се върна мръсен и мрачен след дългата езда.

— Намерихме пет крави, Том. Съжалявам, приятелю. Сигурно са пострадали от челния фронт на ураганния вятър. Намерихме ги на километри от пасището им. Мъртви.

Том кимна примирено.

— Добре че не са повече. Овцете са живи и здрави, въпреки че кошарите са почти паднали отгоре им.

Матилда се замисли за Чаринга със свито сърце. Щетите от бурята в Уилга лесно можеха да се възстановят с помощта на толкова много хора, готови да помогнат. Но какво щеше да стане с Чаринга, ако същата буря бе преминала и там? Ами ако резервоарите са съборени, а сградите — пометени? С голямо усилие на волята тя потисна притесненията си. Стадото бе непокътнато, което означаваше, че и тя ще оцелее.

В кошарата за стригане работата вървеше с пълна пара, стригачите наваксваха загубеното време. Един опитен стригач можеше за един ден да обработи двеста овце. Те работеха с точни и премерени движения: бръсначът минаваше на милиметри от нежната кожа на животното; успяваха да запазят руното цяло, така че да угодят и на най-капризния началник. Това бе изтощителен труд, извършван сред атмосфера на пот, шум, мухи и воня на стотици рунтави задници.

Когато Матилда успяваше да се откъсне за малко от кухнята, тя се втурваше към стригачницата, за да гледа майсторите на бръснача, защото за разлика от повечето стригачници, Том не изпитваше опасения от присъствието на жени. Често грабваше ведрото с прясна вода и черпака и обикаляше подред около прегърбените мъже. В тази жега всеки от тях се нуждаеше от около десетина литра вода. Матилда обичаше да ги наблюдава как работят. Повечето от тях бяха ниски, жилави и дребни мъже, прегърбени, заради естеството на работата си, и с издължени ръце, което им бе необходимо, за да острижат овцата от носа до опашката.

Тази година в стригачницата на Том нямаше ударници. Те бяха рядка порода хора, които стрижеха над триста овце на ден и забогатяваха от спечелени облози. Надзирателят обикаляше нагоре-надолу покрай редицата потни и ругаещи мъже. Неговата дума беше закон и стригачите трябваше да спазват високите му изисквания: никакво срязване на руното или нараняване на нежната кожа на овцете.

Фъргюс Макбрайд и Джо Лонгхорн надзираваха работата, когато дойде ред и на техните стада. Те вдигаха шапка за поздрав към Матилда, но тяхната срамежливост им пречеше да подхванат разговор и вместо това се съсредоточаваха върху реколтата от вълна.

Изминаха почти шест седмици, преди стригането да приключи. Дните бяха ужасно горещи. Матилда се потеше в задушната кухня и търсеше спасение в кошарите и бараките, където бе също толкова топло, но не така влажно и задушно. Имаше усещането, че се е обездвижила, затворена по цял ден в къщата, и й се приискваше да усети слънцето върху лицето си и приятната умора от усилния труд в кошарите.

След като Макбрайд и Лонгхорн подкараха последните остригани стада към зимните пасища, стригачите се покатериха на каруците и напуснаха Уилга. Вълната беше сортирана на бали и пътуваше към железницата на Броукън Хил.

Матилда се чудеше дали тази година ще срещне Пег и Албърт, но никой не си спомняше да ги е виждал от доста време насам и тя предположи, че са се преместили в другия край на Куинсланд. Сигурно се срамуваха от начина, по който откраднаха от нея месото и брашното. Не се изненадваше, че са решили да не се навъртат наоколо през този сезон.

Последната й вечеря с Том и Ейприл приключи, чиниите бяха измити и прибрани, децата сложени да спят в леглата. Матилда седна при другите на верандата. Мислеше си какво да каже на тези мили хора. Трудно й бе да изрази благодарността си, така че наистина да покаже дълбочината на чувствата си, бе свикнала обикновено да ги крие.