Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Задава се страшна буря — каза притеснено Том, докато вървяха към заграждението на конете. Двата й коня бяха пуснати при останалите. Задниците им потръпваха от предусещането за наближаващата буря.

— Ейприл е вътре. Хайде, време е за вечеря.

Ейприл беше три, а може и пет години по-голяма от Матилда. Ръцете й бяха зачервени от работа, стройната й фигура изглеждаше твърде крехка, за да издържа на жегата и напредналата бременност. Личеше, че е изморена, но не спираше да снове между печката, масата и мивката. Ръкавите на роклята й бяха навити до лактите, а около лицето й висяха влажни кичури коса.

— Радвам се да те видя отново, Моли — поздрави я тя с измъчена, но дружелюбна усмивка. — Още един чифт ръце са ми добре дошли точно сега.

Матилда отмести очи от корема й. Почувства тъга, но веднага я отпъди решително и без угризения. Ейприл сама бе избрала да се омъжи и да има деца. Това не влизаше в нейните планове, тогава защо да се чувства тъжна, вместо свободна от всякакви окови?

Фермата Уилга беше по-голяма от Чаринга. Простираше се отвъд гребена на невисок хълм. Верандата, която опасваше къщата, бе с изглед към близките пасища и потоци. Дърветата правеха сянка над бараките на работниците и останалите постройки край коритото на потока. Също като в Чаринга, около къщата нямаше никакви дървета, заради опасността от пожар.

Ейприл наля в един леген гореща вода от чайника и й подаде кърпа и калъп домашен сапун.

— Измий се и се почини малко, Мол. Ще хапнем малко по-късно.

Стаята на Матилда се намираше в дъното на източния край на къщата. Прозорците гледаха към оборите, а вътре бе тясно и претъпкано с масивни мебели и огромно месингово легло. Миришеше приятно на восък и подът беше наскоро изциклен. Тя се заслуша в гласчетата на децата, които играеха на двора. Колко ли деца имаше Том? Четири или пет?

Сви рамене, погледна се в огледалото и застина поразена. Тя ли беше тази почерняла жена с дива коса? Досега не се бе замисляла колко е пораснала и отслабнала или колко я състаряваха бръчиците около очите й. Ако косата й бе малко по-тъмна, а очите по-наситено сини, можеше да каже, че жената в огледалото е призракът на Мери Томас.

Тя погледна унило към вълнените панталони с подкъсени крачоли. Бяха износени и на петна. На коленете и глезените имаше връзки, които я предпазваха от пълзящите гадини. Сивата риза, някога синя, бе избеляла от слънцето и многократното пране с луга.

От устата й се отрони въздишка. Мери Томас също обичаше да носи работни дрехи, но дрехите й винаги бяха безупречно чисти и закърпени, не като тези опърпани дрипи.

Сети се за спретнатата памучна рокля на Ейприл и за думите на Том, че би трябвало да носи рокли и да ходи на танци. Матилда направи пренебрежителна гримаса, бързо свали напоените с пот дрехи и започна да се мие. От много време насам не си правеше труда да се издокарва и вероятно никога повече нямаше да го направи. Сама беше избрала да живее по този начин и ако това я правеше по-малко женствена, толкова по-добре. Животът на жените тук и без това бе много труден, а тя бе решена да оцелее.

Матилда бе заспала на пухения матрак. Събуди се от сигнала за вечеря. Стана и се забърза към кухнята при другите. Чувстваше се притеснена да яде пред шест чифта очи, които следяха всяко нейно движение.

И четирите деца, все момчета, не бяха наследили нежните черти и русата коса на майка си, а изразителните зелени очи и буйните вежди на баща си.

— Мъжете пристигат вдругиден — каза Том, като загреба от яхнията и лапна голям залък хляб. — Ще дойдат в Чаринга чак в средата на следващия месец.

Матилда кимна, но не каза нищо, защото устата й беше пълна. След толкова месеци само на студено овче и хляб, не искаше да си губи времето в приказки.

— Ейприл почти приключи с почистването на бараките. Можеш да й помогнеш в кошарите или в готварницата. Ти избери.

Матилда погледна изнуреното лице на Ейприл и реши, макар че предпочиташе да работи в кошарите, да й помогне в готварницата и бараките. Трябваше да ги изтъркат основно и да поправят счупените легла. Стригачите винаги си водеха собствен готвач, но Уилга имаше много други работници и непрекъснато се приготвяше храна и се месеше хляб. Децата също се нуждаеха от наглеждане. Не можеше да остави Ейприл да се нагърби сама с всичко това.

— Как си с водата, Моли? Ще ти стигнат ли запасите в резервоарите, ако скоро не завали дъжд?

Тя бутна чинията си настрана и започна да си свива цигара. Чувстваше се сита.