Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Благодаря, Том — каза накрая със съзнанието, че това е крайно недостатъчно.

Той изглежда я разбра. Кимна, потупа я непохватно по рамото и продължи да наблюдава движението по двора.

— Мисля, че е по-добре аз и още няколко момчета да дойдем с теб, Моли. Бурята нанесе доста щети и искам да съм сигурен, че няма да изпаднеш в бедствено положение през зимата.

— Не, не — бързо отвърна тя. — Вие с Ейприл рече направихте предостатъчно за мен. Ще се оправя. Наистина.

— Винаги си била инат, Мол — каза разпалено Том. — Ейприл никога нямаше да успее да изхрани сама толкова души. Смятам, че си плати разходите по стригането.

— Но ти трябва да откараш стадото си до зимните пасища, Том. Освен това си имаш работа и по фермата — възпротиви се Матилда.

— Не се тревожи — успокои я Том. — Възстановителните ремонти във фермата са почти приключени, а помощник-овчарите могат сами да съберат стадата. И освен това — той я погледна развеселен — за какво са съседите, ако не си помагат при нужда?

Ейприл остави чорапа, който кърпеше. Кошницата със скъсани чорапи беше препълнена както винаги и въпреки дългите часове, прекарани в домакинстване, тя не можеше да стои без работа, макар че постоянно изглеждаше преуморена.

— Ще се чувстваме по-спокойни, ако сме сигурни, че всичко при теб е наред, Моли. Не знам как издържаш там съвсем сама. — Тя потреперя. — Тук става непоносимо, когато Том е навън със стадото. Мисля, че нямаше да издържа, ако бях на твое място.

Матилда се усмихна и взе един чорап от кошницата.

— Чудно на какво е способен човек, когато няма избор, Ейприл.

Другата жена наблюдаваше неопитните й движения.

— Мислех, че Етън ти е предложил да купи Чаринга? — каза Ейприл.

Матилда убоде пръста си и го лапна.

— Така е — промърмори. — Казах му къде може да си завре предложението.

Том започна да се смее гръмогласно.

— Звучиш ми точно като майка ти, Моли. Браво на теб. Вече си истински фермер.

На другия ден станаха преди зазоряване и закусиха в синкавия полумрак. Матилда разцелува момчетата. Те започнаха да трият лицата си и избягаха с викове. Обърна се към Ейприл.

— Беше ми хубаво да си поговоря с друга жена — каза тя. — Нищо не може да се сравни с малко женски приказки и времето минава по-бързо.

Ейприл избърса ръце в престилката и прегърна Матилда.

— Прекарахме си чудесно — каза натъжена. — Искам да ми обещаеш, че пак ще дойдеш.

Матилда усети движенията на бебето помежду им и се отдръпна. Болката се върна, а това я правеше уязвима, отслабваше желанието й за живот. Усмихна се насила.

— Ще се опитам да наминавам от време на време, но знаеш как е.

Слязоха от верандата и прекосиха огромния празен двор, който довчера бе пълен с хора, коне и хиляди овце. Блу чу подсвирването й, дотича с подскоци от кучкарника и застана както винаги неотлъчно до краката й. Гейбриъл излезе от една колиба, където спеше заедно с трима други аборигени и докара двата коня от ливадата. Пуснаха овцете от кошарите, кучетата ги подбраха и всички потеглиха към Чаринга.

Следите от опустошителния вятър се виждаха докъдето поглед стига: повалени дървета, изтръгнати колове от оградите висяха, заплетени в мрежите.

Някои познати ориентири, каквото беше старото изсъхнало дърво в полето, вече ги нямаше. Единствено планината не се променяше никога. Както винаги непоклатима, покрита с гъсти зелени дървета — вечният страж на Чаринга.

Матилда с облекчение си пое дъх, когато наближиха къщата и видя, че нямаше видими поражения.

— Господи! Виж това!

Дрезгавият шепот на Том я накара да погледне в посоката, накъдето сочеше ръката му.

Един от железните резервоари за вода бе запратен върху покрива на къщата и бе разрушил напълно тази част от нея. Той беше полегнал настрани сред остатъците от южната стена. Вълнистата ламарина на покрива стърчеше над развалините като огромно ръждясало крило.

Матилда се обърна към Том. По лицето й се четеше странна смесица от облекчение и мъка.

— Ти ми спаси живота — прошепна. — Ако не бях дошла в Уилга… — Тя облиза устни. — Паднал е точно над спалнята ми.

Том се зае да организира работата веднага.

— Върви с Гейбриъл при овцете. Ние ще се заемем с ремонта. Изглежда, че силната буря е отминала Чаринга, защото няма много поражения. — Той се вгледа в Матилда. — Слава богу, че беше с нас, Моли.

Том насочи коня си към къщата, като подвикваше нарежданията си към помощник-овчарите, преди Матилда да има време да реагира.