Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Ден след ден тишината постепенно надделяваше и започна да й тежи. Джени забеляза колко е изолирана от света. Търсеше утеха в присъствието на хората, които работеха в Чаринга — едно ново спокойствие, което до този момент не познаваше.

През дългите дни бродеше из необозримите поля, качена върху гърба на кобилата, със скицника в дисагите, а през мразовитите нощи, когато капчиците роса блестяха по ливадите, метеше и чистеше къщата. Изпра пердетата и покривките на леглата, боядиса кухненските шкафове и премести сандъка в спалнята. Мястото на роклята бе в гардероба, а не в тесния сандък.

Джени извади морскозелената рокля и я притисна към себе си. Миризмата на лавандула се разнесе във въздуха и призрачният оркестър засвири валс. По време на танца, духът на Матилда беше с нея, но в музиката се долавяше известна тъга. Тънка нишка от несбъднати мечти, която не можеше да бъде доловена и разгадана, преминаваше през рефрена.

Джени затвори очи, за да може да си представи по-добре призрачните танцьори, защото именно те я водеха през страниците от живота на Матилда. Нейната история напираше да бъде разказана.

— Джени? Тук ли си?

Джени бързо отвори очи, музиката спря и образите изчезнаха. Сякаш я бяха прехвърлили от едно измерение в друго, но въпреки объркването, първата й мисъл бе, че Брет не бива да я вижда в този вид.

— Почакай. Ей сега идвам — извика тя.

Затръшването на вратата с мрежата бе последвано от стъпките на Брет по кухненския под. Джени окачи роклята в гардероба. Долавяше баритоновия глас на Брет и развълнуваното джафкане на Рипър, докато се преобличаше бързо в панталон и риза и минаваше от една реалност в друга. Тя пое дълбоко дъх и отвори вратата на спалнята.

— Добър ден, Джен.

Брет откъсна очи от кученцето, което радостно дъвчеше пръстите на ръката му и я погледна.

Джени се усмихна радостно, изненадана, че го вижда.

— Не те очаквах да се върнеш толкова скоро. Как мина прекарването на вълната?

— Много добре. Взехме добри пари на търга и, както обикновено, внесох парите в, банката. — Брет бръкна в джоба си. — Платих надниците и други разходи — това са разписките.

Джени хвърли бърз поглед на цифрите. Сумата надхвърляше всичките й очаквания.

— Винаги ли е толкова голяма печалбата от продажбата на вълната?

Брет сви рамене.

— Зависи от пазара. Този път сумата е горе-долу по средата.

„Изглежда толкова равнодушен. Сякаш такава огромна сума пари не означава нищо“ — почуди се Джени. Тя сгъна разписките и ги натъпка в джоба на джинсите. Разбира се, тези пари не бяха негови, така че защо да се вълнува?

— Имаш ли бира, Джен? Пътуването беше много дълго.

Джени донесе две бири и ги отвори.

— Да пием за чека от вълната.

— Съгласен. — Той отпи голяма глътка и избърса уста с опакото на ръката си. — Между другото, нося ти нещо от Броукън Хил. Беше оставено, за да го докара Чолки Уайт с Кралската поща. — Усмивката стопли очите му и той издърпа на верандата огромен пакет.

Джени възкликна от изненада.

— Даян е изпратила нещата ми.

Тя разкъса опаковъчната, хартия, затрудни се в развързването на връвта, но накрая стигна до очуканата дървена кутия, пълна с маслени бои, рула с полуготови платна и сноп четки за рисуване.

— Сетила се е да ми прати дори статива — зарадва се Джени.

— Предполагам, че това ще ти стигне за цялата зима?

Джени кимна утвърдително, погълната напълно от тубите с бои, лъскавите ножчета за остъргване на палитрата, малките бутилки със спирт и безир. Сега можеше да пренесе Чаринга върху платната. Можеше да даде цвят на рисунките от скицника, които бе направила през последния месец и даже да направи опит да пресъздаде образите, описани в дневниците. Почувства прилив на енергия. Нямаше търпение да започне да рисува.

— Ако си решила да останеш, разбира се. През предстоящите месеци тук не се случва почти нищо — помощник-овчарите са със стадата на зимните пасища.

Джени спря да разглежда тубите с боя и го погледна.

— Сега, след като имам всичко това, нямам нищо против уединението. Тук има толкова много неща, които искам да нарисувам. Събрала съм много скици, които искам да пренеса в цвят на платното — на къщата, ливадите, на земята, която се простира чак до онзи чудесен водопад и езерото. Искам да нарисувам планината, оазиса, където плувахме, дърветата уилга, стригачницата и стопанските дворове. — Тя направи пауза, за да си поеме дъх. — Освен това имам теб и Рипър за компания през дългите вечери.