Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Джени — възкликна от удоволствие Симон, — благодаря ти, че си придала такава тържественост на вечерята. Не знаеш колко съм мечтала да седна на маса, подредена с цветя, сребърни прибори и свещи. Никога няма да забравя това.

— Притесних се, да не си помислите, че се перча — призна Джени. — Малко се поувлякох, когато открих всички тези неща заключени в шкафа. Ако ви притесняват, мога да прибера част от тях обратно.

Симон я погледна ужасено.

— Да не си посмяла. За повечето хора аз съм само мамчето. Щом си напълнят тумбаците, забравят, че съществувам. Това е най-милият жест, който някой е правил за мен от години. — Тя смушка Стан в ребрата. — Това се отнася и за теб, приятелю.

Джени наля шери в чашите.

Симон се разположи на един от тапицираните столове и отпи от питието с наслада.

— Ще помня тази вечеря дълго време — каза с тъга. — Местенето от място на място си има своите недостатъци.

Стан седна на ръба на канапето с отпуснати между коленете ръце и се огледа.

— Много хубаво сте подредили всичко, госпожо Сандърс.

— Благодаря. Заповядай. Знам, че предпочиташ бира и, моля те, свали си вратовръзката и сакото. Твърде горещо е за официално облекло.

— О, не, Стан Бейкър, недей — възпря го Симон. — Поне веднъж през живота си направи нещо, както му е редът. Не сваляй сакото и вратовръзката.

Джени видя упорството в погледа на Симон и примирението в очите на Стан. Допълни догоре чашата на Симон и си помисли, че вечерята може би ще я умилостиви.

Печеното и йоркширският пудинг пожънаха успех. Джени сервира праскови със сметана върху запечен на фурна блат от разбити със захар белтъци. Наложи се да държи предварително запечените белтъци в газовия хладилник, за да не спаднат. Десертът бе погълнат с голяма наслада. Джени поднесе кафе и бренди.

След вечеря всички станаха от масата и седнаха на по-меките столове, любувайки се на спокойствието и тишината.

— Ще ми липсваш, Симон. Ти си единствената жена, с която съм говорила, откакто бях в Уолаби Флатс — каза Джени с тъга.

— Твоите приятели от града не се ли обаждат?

— Даян ми писа няколко пъти, но телефонните линии са толкова лоши, че е невъзможно да проведеш свестен разговор.

— Реши ли вече какво ще правиш по-нататък? Изглежда, че свикваш с живота тук, а и с Брет вече нямате разногласия.

Симон си събу обувките. Стан бе свалил тихомълком сакото и вратовръзката и ги бе оставил върху облегалката на стола.

— Още не съм решила. Това място ме привлича по много особен начин, но има още много неща, които не успях да направя през живота си. Не съм сигурна дали не използвам Чаринга като извинение, за да избягам от действителността.

— Хм — изсумтя Симон, — тук няма нищо измислено, миличка. Виждаш какъв живот кипи по тези места.

Джени погледна към облените в лунна светлина пасища.

— Най-суровата страна от живота, може би. Но има толкова много места, които още не съм посетила. Светът е толкова голям.

Тя се сети за последното писмо на Даян. Пишеше й, че Руфус иска да откупи дела й от галерията и да наеме къщата й, в случай че възнамерява да остане в Чаринга. Но не можеше да реши просто ей така — къщата, галерията и приятелите бяха неразделна част от живота й. Също и рисуването. Изпитваше необходимост да рисува. Скицникът й бе пълен със скици, които трябваше да бъдат пренесени на платното. Рисуването бе страст, която изискваше да бъде задоволявана, и когато нещо й пречеше да го стори, тя ставаше неспокойна и нервна.

— Да обикаляш по света е самотно занимание, повярвай ми. През целия си съзнателен живот съм се влачила из Нов Южен Уелс и Куинсланд. Била съм свидетел на много промени. Жените трябва да са много по-твърди от мъжете, с много по-силна воля. Трябва да си изградят имунитет срещу проклетите мухи и праха. Ние оставаме тук заради мъжете и децата си и поради още една причина — любовта към земята. Предполагам, че в града ще бъдеш по-щастлива.

Джени я погледна с нарастваща тъга. Симон имаше право. Тук не я задържаше нищо, освен изгубените мечти. Нямаше нито съпруг, нито дете, за което да се грижи, нито пък силна страст към земята, която да я привърже към Чаринга. Не искаше обаче да разваля настроението на всички, затова смени темата.

— Накъде потегляте утре, Симон?

— Била Била. Много хубава ферма. Готварницата им е много добре оборудвана. После заминаваме за Нюкасъл, за да се видим с дъщерята и внуците. Отдавна не сме ги виждали, нали Стан?

Мълчалив, както винаги, Стан само кимна с глава.