Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Здесь есть возможность читать онлайн «Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2011, ISBN: 2011, Издательство: Бард, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Последният валс на Матилда: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Последният валс на Матилда»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Чаринга е усамотена овцевъдна ферма в сърцето на австралийската пустош.
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.

Последният валс на Матилда — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Последният валс на Матилда», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Брет пое юздите на двата коня и мина отпред, за да показва пътя през гъстия храсталак. Жегата под короните на дърветата напомни на Джени за влагата, задуха и жужащите насекоми в Куинсланд. Дрехите й бяха подгизнали от пот. Пот се стичаше и от лицето й, докато вървеше след Брет. Чудеше се дали това ходене някога щеше да има край.

После изведнъж се озоваха на голо, окъпано в златна светлина място, а шумът от падаща отвисоко вода създаваше усещане за хлад. Брет се дръпна настрани. Джени ахна от изненада — оазис, скрит в гънките на планината. Под висящите клони на зелените дървета се простираше голямо спокойно езеро. Сред хаотично разположените полегати скали се виеха цветя и пълзящи растения, които рисуваха цветна картина в пукнатините и дупките на камъка. Птиците, изплашени от човешкото присъствие, излетяха шумно над главите им. Папагалите розела, изпъстрени с яркочервени и яркосини пера, се спуснаха от клоните на дърветата, последвани от жълто-зелените дългоопашати папагали. Малките сипки, врабчета и скорци пърхаха и цвърчаха, докато прелитаха от клон на клон. Светът сякаш се състоеше единствено от птици. Стотици от тях се спускаха, прелитаха, кацаха и наблюдаваха със светнали очи натрапниците.

Джени се разсмя от сърце и смехът й накара ято папагали да излети шумно над главите им.

— Нали ти казах, че мястото е много специално — каза Брет с доволна усмивка.

— Никога не съм предполагала, че тук може да има подобно кътче. Не и в тази пустош.

— Не е нужно да шепнеш — усмихна се Брет. — Птиците скоро ще свикнат с присъствието ни. Виж — той хвана ръката й, — там има кално езеро.

Джени погледна натам, накъдето сочеше Брет. В тинестата сивкава кал мърдаха с щипци дузина сладководни раци.

— Раци! — възкликна изумена Джени. — Трябва да хванем няколко за вечеря.

— По-късно — каза Брет. — Това, от което се нуждаем в момента е да поплуваме.

Джени помръкна. Бистрата вода в езерото я примамваше, но нямаше да й бъде приятно да плува с дрехите.

— Трябваше да ме предупредиш. Нямам какво да облека — упрекна го Джени.

Брет се усмихна и с жест на завоевател извади нещо от дисагите и го хвърли към нея. Беше яркооранжев бански костюм с щампирани пурпурни цветя.

— На мамчето е. Знаех, че ще ти е малко голям, но това е единственото, което можах да направя.

Джени погледна банския костюм. Беше огромен и безнадеждно демодиран, но ако превържеше презрамките на гърба си и сложеше кожения колан, щеше да й стане. За всеки случай реши да не съблича бельото си.

Когато най-сетне нагласи огромния бански върху себе си, Джени се поколеба, преди да излезе от храстите. Краката й бяха боси и въпреки че шестият й пръст беше покрит с лепенка, той все пак се виждаше. Винаги се притесняваше много, когато хората коментираха и й задаваха въпроси. Монахините вярваха, че това е дяволски знак и макар да знаеше, че това е измислица, тя продължаваше да се срамува от него.

Шумът от водата бе твърде изкусителен, затова Джени свали медальона си и надникна иззад храстите. Брет беше във водата. Носеше черен бански, който разкриваше мускулестите крака, плоския корем и широкия му гръден кош. Той плуваше по гръб. Черната му коса изглеждаше почти синкава под слънчевите лъчи.

Джени дръпна презрамките на банския назад. Мама Бейкър беше надарена с пищен бюст и никакво връзване и опъване на презрамките не можеше да скрие факта, че Джени нямаше много за прикриване. Тя се гмурна и светкавично изплува на повърхността. Водата бе толкова ледена, че спираше дъха й. Джени излезе от чистите зелени дълбини на слънце. Банският на Симон бе пълен с вода и се издуваше около тялото й като спасителна жилетка.

„Какво пък толкова — помисли си тя. — Няма от какво да се срамувам, а и водата е чудесна.“

Брет доплува до другия край на езерото с уверени, отсечени движения и застана под струята на малкия водопад, който се стичаше по наклона на скалата. Поплува малко, после се изправи на плиткото, застана под струята и закрещя от удоволствие. Птиците излетяха уплашено от клоните.

Двамата се разсмяха. Банският й се пълнеше с вода и я дърпаше все по-надолу. Джени реши, че е по-добре да плува по бельо, отколкото да се удави. Разкопча колана, смъкна банския, метна го на камъните и заплува свободно. Преплува няколко пъти езерото, после се гмурна под вода и излезе на повърхността чак при каменните плочи под дърветата в другия край на езерото. Излегна се на камъните, като дишаше тежко от умора и студ, наслаждавайки се на ласките на слънцето. Пляскането на Брет във водата и бърборенето на птиците се чуваха приглушено. Клепачите й натежаха и тя се отдаде на съня.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Последният валс на Матилда»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Последният валс на Матилда» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Последният валс на Матилда»

Обсуждение, отзывы о книге «Последният валс на Матилда» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x