Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Кастрирането на мъжките агнета бе бърз и кървав процес. Понякога се случваха злополуки и тогава животните отиваха в скотобойната, където кожите им се обработваха и щавеха. Животът в Чаринга бе суров и нямаше място за сантименталности. Дори котките, които се промъкваха покрай плевните и оборите, бяха жилави и жестоки. Всяка една от тях беше завършен, опитен убиец. Не бяха опитомени и от тях се очакваше да прочистват фермата от вредители. Както казваше Брет, всеки в Чаринга трябваше да си заслужи прехраната.

Докато яздеше с овчарите, Джени слушаше разговорите им и започна да разбира с каква непосилна работа се е била нагърбила Матилда. Обширните площи на фермата изискваха мъжете да охраняват пасищата на смени, с пушки и големи камшици. Обикновено спяха навън на полето, за да пазят овцете. Убиваха зайците, които пасяха тревата; враните и кучетата динго, които нападаха агнетата. Дивите прасета, черни и космати, големи колкото крава, нанасяха големи щети на стадата, затова мъжете бяха изключително бдителни, когато знаеха, че се навъртат наоколо. Дългите извити бивни можеха да разпорят тялото на човек.

Джени скоро свикна да язди в продължение на часове и дори започна да си служи с невероятно дългия и тежък камшик, с който мъжете направляваха стадото с лекота. Докато яздеше след стадата към зимните пасища, Джени придоби имунитет към праха, който се вдигаше под копитата на хилядите мериносови овце, и към рояците мухи, които летяха като черни облаци и изчакваха момента, за да накацат по смрадливите задници на овцете. Кожата й придоби здрав загар, а ръцете й станаха по-силни. Вечер си лягаше в леглото и не помръдваше, докато на следващата сутрин не чуеше сигнала от готварницата.

Рипър беше почервенял от прахта и я следваше навсякъде, с пълни с обожание очи и изплезен език. Изглежда разбираше, че от него не се очаква да работи като останалите му събратя — гледаше на тях с безразличие и физиономията му изразяваше известно превъзходство.

Измина един месец, след него още половин. Стригачите си стягаха багажа за следващата ферма. Шумът по двора и в кошарите намаля до тихо жужене. Брет пътуваше с камионите, за да е сигурен, че транспортирането на вълната протича без проблеми.

Джени чувстваше настъпващия покой, който обгръщаше притихналите кошари и пустите ливади. Симон и Стан си тръгваха утре. Животът тук бе на път да се промени отново, да се върне към уединението, което Матилда вероятно бе изпитала.

Джени си помисли с копнеж за непрочетените дневници и за зелената рокля в сандъка. Примамващата музика от миналото се засилваше от ден на ден и тя знаеше, че скоро ще трябва да се върне към тях. Да се върне към призрачните, но близки нишки на живота, който едва сега започваше да разбира.

В кухнята беше горещо и задушно, температурата стигаше до трийсет и пет градуса. Докато приготвяше вечерята, Джени си мислеше с възхищение за издръжливостта на Симон. Готвенето в такава жега заслужаваше похвала, но да готвиш всеки ден за толкова души беше равносилно на подвиг.

Вечерята беше обявена за десет часа, когато захладняваше и работата за деня бе приключена. Джени облече права памучна рокля и ниски сандали. Гостите й пристигнаха точно в девет и половина.

Едрото тяло на Симон бе пристегнато в светложълта рокля, по изключение носеше грим и косата й бе накъдрена. Стан, за когото не можеше да се каже, че е нещо друго, освен стригач, с неговите дълги ръце и прегърбената му стойка, сега изглеждаше необичайно — с елегантен костюм и пригладена с вода коса. Вървеше, като си влачеше краката, и имаше леко глуповат вид без потника и работните си панталони.

Минаха през кухнята, където от фурната се разнасяше аромата на печено телешко и на йоркширски пудинг, и излязоха на задната веранда. Френските прозорци в разширението на кухнята бяха широко отворени, столовете бяха изнесени отвън на хлад. Джени прекара по-голямата част от деня в чистене и лъскане. Измете верандата, сложи малки масички около столовете и подреди върху тях вази с диви цветя. Видът на кухненската маса бе променен до неузнаваемост под ленената покривка и финия порцелан. Сребърните прибори блестяха на лунната светлина, а в средата на масата имаше ваза с диви лилии. Около нея бяха поставени свещниците, които Джени изрови от най-задните рафтове на кухненския шкаф.

Симон се спря и погледна всичко това с широко отворени очи. Джени наблюдаваше как тя с удивление докосва салфетките и сребърните прибори и си помисли, че се е престарала малко с приготовленията. Те бяха обикновени хора, груби и жилави като природата, сред която работеха, а не някакви превзети градски сноби.