Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Нямаше защо да се притеснява. Скоро Брет вече й показваше различните постройки и й обясняваше ежедневните дейности.

— Местим овцете според времето, водата, тревата и състава на стадото. За да сме сигурни, че вълната ще бъде с най-добро качество, отглеждаме само мериносови овце.

Джени се спря до кошарите и се загледа в потрепващите пухкави гърбове.

— Защо са наблъскани толкова близо една до друга? Нима е нужно?

Брет се усмихна широко.

— Да, защото те са най-глупавите същества на земята. Мислят само как да избягат и когато една от тях тръгне, всички се втурват след нея. Ако не бяха кучетата, никога нямаше да успеем да острижем проклетниците. — Той погледна Джени със сериозно изражение. — Затваряме ги така само за кратко време. Стригачите работят много бързо. Така трябва. Повечето от тях имат точен срок кога да отидат в следващата ферма. Ако се забавят, губят премията за бърза работа.

— Струва ми се, че е жестоко да се стрижат точно преди настъпването на зимата. Нали руното ги предпазва от студа и дъжда?

Брет поклати глава и се подсмихна разбиращо.

— Това е обичайна заблуда за градските жители — промърмори. — Вълната тук е господар на всичко. Овцете са стока. За да получим по-гъста и по-качествена вълна, трябва да ги острижем.

Джени погледна към затворените животни с усещането, че съчувствието нямаше място тук, където оцеляваха само силните и полезните.

— През цялата година ли има толкова работа? Предполагам, че зимата е единственото време от годината, когато можете да си починете.

Брет запали цигара и продължи обиколката из лабиринта от кошари.

— Овцете изискват грижи през цялата година — местим ги от едно пасище на друго, разделяме ги на групи, развъждаме ги. След стригането ги дезинфекцираме, бележим ги, после ги инжектираме, за да ги предпазим от вътрешни паразити. Ако няма достатъчно дъжд и тревата е слаба, режем храсти и клони и ги храним изкуствено. — Той бутна назад шапката и забърса потта от челото си. — Овцете са най-безмозъчните същества на земята. Не искат нищо, което не е от техните пасища, и направо отказват да ядат храстите, които им даваме, докато техният водач не започне пръв.

Джени се усмихна.

— Чувала съм за това и преди. Спомням си, че Джон Кери говореше за така наречения „Юда“ — водача на стадото. Едновременно и дявол и спасител — страхотна напаст.

— Да. Ако не го изкараш пръв през портата, то останалите малоумници ще стоят вътре и ако има пожар, ще станат на въглен само защото не могат да проумеят, че изходът е на няколко сантиметра от тях.

Джени го погледна.

— Ти обичаш работата си, нали?

Брет кимна.

— През повечето време. Когато започнат да раждат, не е много забавно. Всяко агне трябва да се хване, да му се сложи пръстен на опашката, белег на ухото и ако не искаме да ражда, да се скопи. Не обичам да ги скопявам, нито да застрелвам агнетата, които се лутат по полето с изкълвани от гарваните очи.

Въпреки жегата Джени настръхна.

— Никога не съм казвал, че всичко е идеално, Джени. Просто такъв е животът. Тук отглеждаме най-добрите мериносови овце. Всичко е подчинено на добива на качествена вълна. Не продаваме овце за месо. Когато вече не са продуктивни, от тях добиваме кожи, лой, ланолин и туткал. Използва се всичко — нищо не се изхвърля.

Джени погледна към кошарите и полето зад тях. Все още й бе трудно да повярва, че притежава всичко това.

— Колко овце точно има в Чаринга?

— На всеки четири декара се падат по две овце. Това прави около триста хиляди глави, но броят им рязко намалява, когато има суша, пожар или наводнение.

Отдалечиха се от кошарите, минаха покрай дърводелската работилница, откъдето се разнасяше упойващия мирис на свежа дървесина. Това й напомни за Валуна. Там имаше малка дъскорезница и като дете много й харесваше миризмата на дърво. Обичаше да събира стърготини и да ги слага в малка кутийка, която държеше под леглото.

Кокошарникът представляваше грубо скован, ограден с телена мрежа навес. Петлите се разхождаха вътре величествено и наперено. Мандрата блестеше от чистота, машините за обработка на млякото светеха на фона на белите плочки.

— Имаме само няколко крави. Те не са толкова доходоносни както овцете, но ни осигуряват мляко, масло и сирене и от време на време някоя пържола, за да разнообразим овчето меню.

Прекосиха ограденото място за конете, което се простираше на десетина декара зад бараките на помощник-овчарите. Брет се облегна на оградата.