Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Андрю продължаваше да излага аргументите си.

— Само си представете, госпожо Сандърс. Няма да имате никакви притеснения за пари до края на живота си. Ще можете да пътувате до Париж, Флоренция, Рим, Лондон. Можете да посетите Лувъра, Тейт, да рисувате просто за удоволствие, а не за пари.

— Обиколила съм вече доста места и не ме е грижа за Лондон — отбеляза спокойно Джени. — Чаринга не се продава.

В очите му за миг се появи изненада, после изчезна.

— Разбирам, че моето предложение идва твърде скоро след загубата, която сте преживели, госпожо Сандърс. Предполагам, че имате нужда да помислите, преди да вземете каквото и да е решение.

„Какъв лицемер — помисли си Джени. — Продължава да се усмихва, въпреки че отказът ми го шокира.“

— Нямам нужда от време, за да размислям. Чаринга не е и няма да бъде за продан в обозримото бъдеще. — Тя се изправи. — Днес имам доста работа, така че, ако не възразявате…

Скуайърс бръкна в джоба на изрядното сако от туид. Лицето му аленееше от гняв под маската на безупречното му възпитание.

— Това е визитката ми. В случай че промените решението си, госпожо Сандърс, моля да ми се обадите. Цената, разбира се, подлежи на обсъждане, но не за дълго.

Джени взе релефната визитка и плъзна погледа си от златните букви към ясносините му очи.

— Благодаря ви, но вече чухте отговора ми.

Джени тръгна към вратата. Стъпките му отекваха зад гърба й като удари от чук по дървения под. Когато излязоха на верандата, Джени си отдъхна. Къщата беше започнала да й се струва тясна и задушна.

Андрю Скуайърс нахлупи меката си шапка с тясна периферия и сложи ръкавиците си. Джени за малко не ахна от дръзкия му жест, когато той хвана ръката й, поклони се и целуна пръстите й.

— Довиждане, госпожо Сандърс. До следващата ни среща.

Джени остана като закована и проследи с поглед как Скуайърс се качи в колата, запали двигателя и потегли към Караджонг в облаци прах. Още чувстваше допира на устните му, затова избърса ръката си в крачола на панталона.

— За какво беше дошъл?

Джени се обърна и видя Брет в края на верандата. Държеше юздите на два оседлани коня, готови за езда. В очите му се четеше безпокойство.

Тя му разказа.

Брет пусна юздите и се приближи. Хвана я за ръцете, дръпна я към себе си, принуждавайки я да го погледне в очите.

— Той е чиста отрова, Джени, също като баща си. Не трябва да имаш нищо общо с тях, иначе всичко, което Матилда е постигнала тук, ще бъде унищожено.

— Брет, стискаш много силно ръката ми — запротестира Джени.

Той пусна ръката й и прокара пръсти през косата си.

— Извинявай, Джен. Казах мнението си.

— И преди съм срещала такива като него — студени, пресметливи и алчни, свикнали да си пробиват път в живота единствено с пари. Само че аз не съм глупачка, Брет. Мога да се оправям с подобни хора.

— Ти какво му каза? — Лицето му все още беше намръщено.

— Казах му, че не искам неговите седемстотин хиляди долара.

— Колко?

Джени се засмя.

— Трябва да видиш физиономията си! Знаех си, че много ще се изненадаш.

— По дяволите. Дори аз щях да се изкуша от такава голяма сума — продума с удивление Брет. — Не подозирах, че Чаринга струва толкова много.

— Не струва, можеш да ми вярваш — каза с лека ирония Джени. — Той беше готов да плати за Чаринга над реалната й стойност. Не мога да се преструвам, че не се изкуших, но ми се видя нечестно да я продам на Скуайърс, след всичките тези години. Освен това той знаеше твърде много неща за мен и за работата ми. Предполагам, че ме е проучвал.

— На твое място нямаше да го подценявам — промърмори Брет.

Джени вдиша с наслада свежия утринен въздух.

— Не мисли повече за него. Слънцето грее, конете са оседлани, а аз съм готова за нашата разходка. Да тръгваме.

— Андрю и семейството му не могат да бъдат пренебрегнати просто така, Джен. Те са богати и влиятелни, не трябва да им се вярва.

Джен го погледна и разбра — не може да се отърси от мисълта, че нещата се променяха твърде бързо.

— Знам, Брет — каза със сериозен тон. — Само че аз не съм бедна като Матилда. Имам с какво да се боря срещу тях. Освен това, аз съм собственичката на Чаринга, а не те. — Тя сложи ръка на рамото му, за да го успокои. — Никога няма да им продам фермата — усмихна се Джени. — Забрави за Скуайърс и ми покажи твоята Чаринга — подкани го бодро. Разговорът с Андрю остави горчив вкус в устата й, но нямаше да допусне това да провали деня й с Брет.

Двамата хванаха юздите и прекосиха с бавни крачки утъпканата земя на предния двор. Вървяха, без да разговарят и Джени се надяваше, че Брет нямаше да е дълго време навъсен. Искаше да заличи от мислите си Андрю и семейство Скуайърс, за да може да види Чаринга през неговите очи.