Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Аз съм Андрю Скуайърс, госпожо Сандърс. Надявам се, че не е прекалено рано за посещение?

Джени замръзна.

— Андрю Скуайърс? — Ставаше интересно.

Най-накрая успя да измъкне ръкавиците от устата на Рипър и въпреки че изгаряше от любопитство да се запознае с мъжа, който бе ухажвал Матилда, малко се забави, за да има време да се успокои. Скуайърс щеше да почака. Как можеше да идва в чужда къща в такъв безбожно ранен час?

Джени се огледа. Кожата й бе загоряла от слънцето. Събра косата си и я зави на кок. Реши да си сложи малко червило и пръсна парфюм на шията си. Чувстваше се по-уверена в себе си, когато знаеше, че изглежда добре.

Андрю Скуайърс бе с гръб към нея, облегнат на перилата гледаше сутрешното оживление по двора. До коневръза беше паркиран чисто нов „Холдън“, покрит с плътен слой червен прах, който засенчваше блясъка на хромираните му брони.

Рипър започна да ръмжи гърлено с опънато назад тяло.

— Господин Скуайърс?

Той се обърна и Джени се сепна от нелепата му външност. Беше висок, с масивно телосложение и все още привлекателен, въпреки че сигурно беше поне шейсет и пет годишен. Макар че беше пристигнал с кола, носеше дълъг брич, сако от туид и лъснати английски ботуши за езда. Безупречната му бяла риза беше отворена на врата и откриваше модерно копринено шалче. Мустаците и косата му все още имаха огненочервен цвят, а очите му бяха наситено сини. Той посрещна открития й поглед.

— Добро утро, госпожо Сандърс. — Произношението му бе по-скоро английско, отколкото австралийско. Напомняше й за Джон Уейнрайт. — Искрено се надявам, че не ви причинявам неудобство, но исках да ви заваря вкъщи, преди да е станало твърде горещо. — Той стори лек поклон. — Добре дошли в Чаринга. Андрю Скуайърс на вашите услуги.

Джени стисна ръката му и забеляза нервната извивка на устните му. Слънчевите лъчи проблясваха по червената му коса. Ръкуването му бе отпуснато и по-скоро неприятно.

— Добро утро — отвърна тя на поздрава и бързо издърпа ръката си. — Ще влезете ли да пием чай?

— След вас, скъпа госпожо.

Той отвори вратата и я последва в кухнята.

Джени бързо затвори ръмжащия Рипър в спалнята, после направи чай. Намери две прилични чаши с чинийки и сервира чая, заедно с няколко бисквити. По това време на деня не можеше да му предложи нищо по-силно, а със сигурност нямаше намерение да му приготвя закуска. Освен това нямаше доверие на мъже с рижа коса. Доказателство за това бе нахалният му поглед, с който оглеждаше стаята.

Той вдигна чашата с чай, като я погледна с нескрито любопитство, и кръстоса елегантно крак върху крак. Това типично женско движение не промени мнението й за него.

— Разбрах, че живеете в Караджонг — каза Джени, за да запълни неудобното мълчание. — Предполагам, че името е на езика на аборигените, също като Чаринга? — Той я караше да се чувства неловко. В очите му се четеше пресметливост, а лицето му излъчваше зле прикрита алчност.

— Да, така е — потвърди той. — Караджонг означава вечнозелен, госпожо Сандърс. Караджонг и Чаринга са съседи от почти един век — усмихна се той снизходително.

Джени отпи от чая си с надеждата, че Брет скоро ще се появи. Този мъж не беше дошъл за сладки приказки — той целеше нещо.

— Знам някои неща от историята на Чаринга, господин Скуайърс. Повечето от тях ми се струват само догадки. Спомняте ли си изобщо Матилда Томас?

Изражението му бе преднамерено непринудено.

Андрю Скуайърс внимателно разглеждаше грижливо оформените си нокти.

— Завърших образованието си в чужбина, госпожо Сандърс, и се върнах тук, за да получа адвокатски лиценз. Работя в Мелбърн. Караджонг за мен е само място за отдих от градския шум. — Погледна я със сините си очи, без да мига. — Никога не съм имал удоволствието да се запозная с дъщерята на семейство Томас, но знам, че баща ми я е познавал много добре.

„Какъв лъжец“ — помисли си Джени и на свой ред го погледна втренчено.

— В такъв случай бих могла да ви посетя някой ден. Ще ми бъде интересно да поговоря с баща ви за онези години.

Той погледна към пода с ледено изражение и каза провлачено:

— Съмнявам се, че той би могъл да ви разкаже много неща. Двамата не са общували помежду си.

„Освен, че е лъжец, той е и един надут самовлюбен сухар — реши Джени. — А сега седеше в нейната кухня и пиеше от чая й като че ли той беше собственикът тук. Крайно време беше да си върви.“

— Наистина трябваше да се обадите предварително, господин Скуайърс — подметна студено Джени. — Имам планове за деня и вече закъснявам.