Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Шшт. Всичко е наред, миличка. Аз съм, Пег Райли.

Една топла ръка я погали по косата и пъхна в ръката й чаша с някаква течност, като я накара да я изпие. Имаше странен мирис и беше много сладка на вкус.

Матилда погледна познатото лице, изпи напитката и се отпусна. Винаги беше харесвала Пег Райли и в нейно присъствие се чувстваше в безопасност.

Празната чаша бе отнесена, а чаршафът — плътно опънат под брадичката й.

— Това е, миличка. Всичко свърши. Почини си и се наспи. Пег е тук, за да се грижи за теб.

— Къде е бебето ми? — промърмори Матилда. Клепачите й тежаха и не можеше да се бори повече със съня.

— Не се притеснявай за нищо, миличка. Това, от което имаш нужда сега е, хубавичко да се наспиш. На сутринта всичко ще е наред.

— Бебето ми — прошепна тя. — Добре ли е бебето ми? — Звукът от гласа й отекна в стаята и в главата й, после потъна в прегръдките на съня. Сънят й обаче бе неспокоен — пълен с призрачни, безплътни гласове и шум от далечни стъпки.

Когато най-накрая отвори очи, видя, че се зазорява. Ясната синкава светлина се процеждаше между новите раирани памучни пердета и осветяваше Пег, която седеше до леглото и плетеше. Матилда се усмихна на топлите очи и хвана почервенелите ръце на Пег.

— Благодаря ти, Пег. Бях толкова уплашена, че не знам какво щях да правя, ако не беше дошла.

— За нищо, миличка. Решихме да дойдем направо тук, вместо да ходим до Уолаби Флатс. Обичам да си подготвям нещата, преди да са дошли стригачите. — Тя отдръпна ръцете си и продължи да плете. — Не мога да кажа, че съжалявам за случилото се с баща ти. Виждам, че и сама си се справила отлично. Стадото е в много добро състояние.

Матилда се облегна на възглавниците. Въпреки продължителния сън тя се чувстваше изтощена и говоренето й струваше много големи усилия. Гледаше как Пег се движи из стаята, доволна да слуша шумоленето на роклята и стъпките й.

— Изпий това, мила. То ще ти възвърне силите. — Пег видя как Матилда стисна носа си с отвращение. — Сложила съм нещо, което ще ти помогне да се отпуснеш и да поспиш. Няма да ти навреди.

Пег изчака Матилда да пресуши чашата с топлото мляко. Когато се обърна към нея, лицето й имаше угрижено изражение.

— Къде е мъжът ти, Матилда? — попита накрая.

Матилда усети, че се изчервява от срам.

— Нямам мъж — прошепна.

Пег не се впечатли от този отговор. Само кимна и опъна чаршафа, като подпъхна краищата му под матрака, после тръгна към вратата.

— Къде е бебето ми, Пег?

Жената се спря на прага с изправена стойка, хванала дръжката на вратата. Секундите се изнизваха и когато накрая Пег се обърна към нея, Матилда застина от страх. Изражението на жената бе сериозно, а погледът й бе насочен надолу.

Матилда се опита да се повдигне на лакти, но беше прекалено слаба.

— Какво е станало, Пег? — промълви тя.

Пег седна на леглото и матракът потъна под тежестта й. Протегна се и прегърна Матилда, обгръщайки я с топлите си меки ръце.

— Бедното малко същество се роди мъртво, скъпа. — Напевният й глас звучеше успокояващо. — Не можахме да сторим нищо.

Матилда се остави да бъде приласкана от тази нежна прегръдка и зарови лицето си в щедрата пазва на Пег. Думите преминаваха през ушите й, без да стигнат до съзнанието й.

— Моят Бърт скова едно хубаво сандъче. Ще се погрижим малкото дребосъче да бъде погребано, както му е редът.

Лекарството, което Пег беше сложила в млякото, оказваше въздействието си и Матилда се бореше с вълните на съня, които заплашваха да я погълнат.

— Мъртво? — прошепна. — Бебето ми е мъртво? — Истината достигна до нея през нахлулия мрак и по лицето й потекоха горчиви сълзи. Усещаше, че нещо не е наред. През последните дни бебето не мърдаше в корема й. Трябваше да отиде до Уолаби Флатс при доктор Петерсън. Само тя беше виновна, че бебето се роди мъртво.

Пег я държа в прегръдките си, докато сънят не я надви.

Дочуха се звуци. Първо някъде отдалече, после станаха поясни. Жалостивото блеене на овцете, бръмченето на генератора, възбуденият говор на мъжете, целият този шум я накара да се събуди от летаргичния си сън. Матилда се заслуша в познатите звуци. Разбра, че стригачите са пристигнали и бе спокойна, защото знаеше, че Пег и Албърт ще ги посрещнат.

Истината я повали с цялата си жестокост. Бебето й беше мъртво. Пег и Албърт щяха да го погребат. Тя не можеше да лежи тук и да не прави нищо.

— Пег? Къде си? — Матилда спусна краката си от леглото. Чаршафът се бе омотал около нощницата й.