Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Джени се разсмя, погали го по главата, после отиде да вземе бирите от газовия хладилник. Отвори ги, подаде едната на Брет и отпи една голяма глътка от своята.

Брет забеляза начина, по който се извиваше шията й, докато отпиваше от бирата и бързо погледна на другата страна, като се чудеше каква ли игра играеше тя. Сигурно осъзнаваше как му въздейства. Реши да си тръгне веднага, щом си изпие бирата.

Джени седна на масата срещу него и се загледа как кученцето дъвче една от обувките й.

— Благодаря ви, Брет. Беше много мило от ваша страна.

— За нищо — промърмори той.

Видя, че очите й се навлажниха отново и заби поглед в бирата си. Искаше да я попита какво я е разстроило, но не знаеше как да го направи. Надяваше се, че тя няма да се разплаче отново. Проклятие. Искаше му се мамчето да е тук сега. Тя щеше да знае какво да направи.

— Наистина го мисля, Брет. Беше много мило от ваша страна, въпреки че не го заслужавам, след като се държах така ужасно тази сутрин. В момента наистина имам нужда от приятел.

Тя отметна назад косата си и се засмя пресилено. Брет разбираше, че е разстроена от нещо, но не беше негова работа да любопитства за причината. Сигурно беше свързано със загубата на семейството й, а и дневниците вероятно допълнително влошаваха положението.

Джени трябва да бе доловила притеснението му. Тя се обърна за момент и погледна кученцето, преди да проговори. То беше намерило чифт чорапи и щастливо ги душеше и дъвчеше.

— Мисля, че трябва да го кръстя Рипър. Какво ще кажеш?

— Отива му — отвърна Брет с облекчение. — Голям разбойник е този изтърсак, кипи от енергия.

Отново настъпи тишина и Брет отпи голяма глътка от бирата си. Не знаеше какво да каже и започна да се чувства още по-неудобно. Тъкмо се канеше да стане, когато тя протегна ръката си през масата и докосна неговата.

Сякаш го удари ток. Замръзна на място, не можеше да откъсне поглед от виолетовите й очи.

— Брет, разкажи ми за Матилда Томас.

Той откри, че очите й не бяха само виолетови на цвят. Сега, когато ги гледаше отблизо, забеляза, че около зениците й има златни и сини точици, а ирисите й бяха оградени от по-тъмна ивица. Отдръпна се неохотно и потупа гърлото на бутилката, за да се успокои. Трябваше да се досети, че този момент ще настъпи, но нима тази вечер, когато тя беше разстроена, а той не можеше да каже и дума, бе подходяща за това?

— Какво имате предвид, госпожо Сандърс? — Това беше единственото нещо, което му дойде наум. Имаше нужда от малко време, за да събере мислите си.

— Много добре знаете какво имам предвид, Брет Уилсън — отвърна ядосано Джени и очите й потъмняха от гняв. Стана от масата и столът й изскърца по пода. — И ако не спреш да ме наричаш госпожа Сандърс, кълна се, че ще разбия проклетата бутилка в проклетата ти глава.

Те се втренчиха един в друг, шокирани от казаното, после избухнаха в смях.

— Това е нелепо — изкикоти се Джени. — И двамата сме възрастни хора, за Бога. Как така винаги се дразним един друг?

Брет поклати глава. Усмивката не слизаше от лицето му.

— Не мога да разбера защо. Предполагам, че аз съм виновен. Честно казано, госпожо — исках да кажа, Джени — появата ти ми дойде като шок. Очаквах да видя по-възрастна жена. Някоя по-малко…

— Деспотична? — довърши вместо него Джени.

Брет нямаше точно това предвид, но не възрази. Забеляза как очите й радостно заблестяха и как отмяташе назад главата си, когато се смееше.

— От къде можех да предположа, че си толкова млада… и всичко останало — той замълча. И без това вече бе казал твърде много.

Джени се развесели още повече.

— Приемам това като комплимент, Брет. Искаш ли още една бира?

Тя му подаде бутилката и вдигна нейната за наздраве.

— Да пием за това, да се разбираме по-добре!

— Да, защо не?

Бирата бе студена — точно каквато обичаше. Не си спомняше Джени да бе ставала, за да я донесе. Единственото, което забелязваше, бяха очите й. Трябваше да внимава, иначе можеше да хлътне прекалено много по красивата Джени Сандърс.

— Разкажи ми историята на това място, Брет — подкани го тя със сериозно изражение, като вдигна ръка, за да предотврати възраженията му. — Двамата с мамчето споменахте за някакви слухове. Хайде де, искам да знам.

Мислите в главата му се объркаха. След като прочете дневниците, разбра, че слуховете са нищо в сравнение с истината, а сега се чудеше каква част от това вече й бе известна. Реши да й разкаже само хубавите моменти от историята на Чаринга. Откъде да започне обаче? Отпи бавно от бирата, за да отложи момента и да събере мислите си.