Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Брет запали цигара и се замисли.

— Говори се, че е живяла като аскет — сама, заобиколена единствено от нейните битжара, освен по време на сезона на стригането. Не е ходила на танци и забави, не е общувала с другите фермери. Андрю Скуайърс се опитал да я ухажва, но Матилда е знаела, че всичко е заради земята и го отрязала. Най-младият син на Скуайрс — Чарли я харесвал, но от това също не се получило нищо.

— Все пак тя си е имала някого, нали?

Джени се наведе към него. Пръстите й почти докосваха неговите.

Брет сви рамене. Скоро и сама щеше да разбере от дневниците, но не и тази вечер, когато вече бе достатъчно разстроена.

— Не знам, Джени. Съжалявам — каза накрая.

Тя го погледна със сериозно изражение и се облегна замислено назад.

— Според дневниците Етън Скуайърс се е домогвал до земята й, а според адвоката ми, семейството още не е загубило интерес. — Джени го погледна право в очите. — Какво има в Чаринга, та искат на всяка цена да я притежават?

— Вода — веднага отговори Брет. — В Караджонг има кладенци и голяма река, но през Чаринга текат три реки, освен това има няколко артезиански кладенеца. О’Конърс са разпознали добрата земя в момента, в който са я видели. Скуайърс просто са закъснели и не са могли да предявят правата си над нея.

— Разкажи ми за семейство Скуайърс.

Брет въздъхна. Защо Джени трябваше да се задълбава в миналото? Ако мамчето го бе послушала и изгорила проклетите дневници, сега тези неща нямаше да я занимават.

— Бащата на Етън бил най-малкият син на богато фермерско семейство от Англия. Изпратили го тук в началото на деветнайсети век, за да забогатее. Имал достатъчно пари, за да се справи в началото. Започнал от Куинсланд. Изучил предимствата на австралийските овце пред английските, после се преместил на юг. Харесал земята, заселил се тук и построил Караджонг. Чаринга се простирала на юг и изток и за него оставало да се разширява единствено на север. Там климатът е по-сух. Вали по-рядко и има по-малко реки.

— И така започнала враждата?

Брет сви рамене.

— Мисля, че не се е стигало до директни сблъсъци, но бащата на Етън съвсем ясно показвал, че ненавижда О’Конърс и правил всичко възможно, за да им пречи да се развиват. Завещал земята на Етън, който опитал да ожени доведения си син за Матилда, но тя провалила плановете му. Етън още не може да го преглътне.

— Спомена, мисля, че Чарли се е интересувал от Матилда? Защо и този брак се е провалил, след като баща му толкова е настоявал да свърже двете семейства?

Брет отново повдигна рамене.

— Нямам представа — отвърна искрено той.

Джени го погледна замислено.

— Дали това място наистина не е прокълнато, Брет? Чаринга не е ли зъл амулет?

Брет изсумтя.

— Това е смешно. Това място е като всички останали. Уединено, откъснато от света и заобиколено от най-суровите природни сили. Това, което се е случило с Матилда, е можело да се случи с всеки друг. Не трябва да забравяш какво е постигнала въпреки трудностите. Не се оставяй да те води въображението. Тук няма нищо зло — само една сурова действителност.

— Ти наистина обичаш това място, нали? — промълви Джени. — Въпреки че си загубил жена си заради него.

Брет с облекчение прие новата насока на разговора и започна да се отпуска.

— Марлийн беше градско момиче. Обичаше да скита по магазините, да ходи на кино, обичаше да се издокарва с нови дрехи и да посещава партита. Трябваше да се досетя, че тук няма да й хареса — каза тихо. — Дадох всичко от себе си, за да е щастлива, но това не й бе достатъчно.

Брет изведнъж изпита силно желание да я накара да види Чаринга през неговите очи — такава, каквато в действителност беше.

— Не изпадай в заблуда, Джени. Мястото може и да е откъснато от света, но в него има някакъв първичен дух. Помисли си за Матилда. Тя не е имала съвременните удобства или работници, които да й помагат, но е останала. Работила е и се е борила години наред, за да превърне фермата в това, което е сега, защото я е обичала. Обичала е земята, жегата и откритите пространства и въпреки всичко, което я е сполетяло, нищо не е било в състояние да я пречупи.

„Не съвсем нищо — помисли си Брет, — но засега Джени няма защо да го научава.“

Той замълча. Беше казал повече от достатъчно и, изглежда, че Джени беше доволна от наученото. Напрегнатото изражение на лицето й изчезна.

— Благодаря ти, Брет. Колкото повече чета дневниците, толкова по-малко ми се иска да остана. Изглежда Чаринга притежава силата да омагьосва хората, които живеят в нея. Като че ли духът на Матилда продължава да обитава къщата. Има моменти, когато знам, че тя е тук. Все повече се опитва да ме въвлича в нейния свят, а аз не съм сигурна дали това ми харесва — потрепери Джени. — Сякаш знае, че усещам болката й. За мен, обаче, е твърде скоро след загубата на Питър и Бен. Собствените ми рани още не са зараснали, за да поема и нейните.