Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Забоде обявата на стената при другите. Устата на Матилда пресъхна. Единственият начин да плати на толкова много хора бе да изпрати Гейб да продаде на пазара прасетата и две от кравите.

— Пишете девет. Пег Райли всяка година се занимава с готвенето, а Бърт още може да стриже наравно с останалите.

Той я изгледа загрижено.

— Лошо ли ти е, мила? Седни. Госпожата ей сега ще ти направи чай.

Матилда се стегна и превъзмогна гаденето.

— Добре съм — излъга с привидно бодър глас. — Няма нужда.

Отказът й не беше достатъчно бърз, защото докато чакаше пред завесата, разделяща магазина от къщата, се появи жена му с чаша чай.

— Матилда Томас? Приятно ми е да се запознаем.

Зорките й очи се плъзнаха по дългото палто на Матилда и когато се върнаха на лицето й, светеха от любопитство.

— Как се справяш сама с фермата, мила? Чух, че си поставила Симънс на мястото му. Не знам как си успяла, но браво на теб. Време беше този тип да опита от собствения си горчив хап.

Матилда не се изненада от бързината, с която се разпространяваха новините и въпреки че се чудеше какво още се говори, реши, че е по-добре да не пита. Тези ястребови очи бяха прекалено пронизващи, а тя не искаше да се заплита в лъжи, с които да прикрива истината.

— С фермата всичко ще бъде наред, щом получа парите от вълната — промълви Матилда, като преглъщаше прекалено сладкия врял чай. — Благодаря за чая. Време е да вървя. Имам да свърша още някои неща в града, после ще се върна за продуктите.

Матилда бутна вратата, чу я как се трясва зад гърба й, като през цялото време усещаше погледа на жената на магазинера. Забърза през прашната улица към малката църква зад ъгъла и потъна с чувство на облекчение в една от излъсканите църковни пейки. Гърбът я наболяваше, а бебето риташе. Реши да си почине известно време в прохладната църква, където никой нямаше да я наблюдава.

— Ти си Матилда Томас, нали? Колко хубаво. Много се радвам да те видя.

Матилда си пое дълбоко въздух. Надяваше се, че свещеникът е на една от продължителните си обиколки из поверената му енория. Обикновено това му отнемаше около три месеца — беше чисто съвпадение, че се засякоха. Тя вдигна поглед към приятелското лице на отец Райън. Беше млад и добронамерен и често ги посещаваше, докато майка й беше жива. За последно го видя преди три месеца, когато дойде да прочете заупокойна молитва на гроба на Марвин.

— Добър ден, отче.

— Как се справяш, Матилда? Сигурно не е лесно за такова крехко създание като теб да се оправя сама в голяма ферма като Чаринга. Предполагам, че ще я продадеш?

Матилда поклати глава.

— Не, отче. Оставам.

— Господ знае, че това не е много разумно, Матилда. Не ми се вижда по силите на една млада жена да носи подобна отговорност.

Изглеждаше искрено загрижен. Стъпките му отекваха в празната дървена църква.

Матилда беше чувала тези думи хиляди пъти.

— И по-рано съм се справяла предимно сама, дори и когато баща ми беше жив, отче — натърти тя. — Правя това, което винаги съм правила. Гейб и семейството му са във фермата и ми помагат.

Свещеникът се усмихна.

— А, Гейбриъл. Едно от ленивите божи чада — въздъхна той. — Мисля, че не може да се разчита много на него. Склонен е да се запилява на обиколка, както казват те.

— Имат право, отче. Всеки има нужда от почивка от време на време. — Матилда стана. — Време е да вървя. Трябва да натоваря продуктите и да се връщам в Чаринга.

— Не искаш ли да се изповядаш, дете? Отдавна не си го правила.

Матилда поклати енергично глава. Господ знаеше греховете й — нямаше смисъл да ги изповядва и пред отец Райън.

— Нямам време, отче. Ще го направя следващия път, когато дойда в града.

Усмивката му беше тъжна.

— Винаги казваш така. — Той погледна тежкото палто, което я покриваше от главата до петите. — Сигурна ли си, че всичко е наред с теб, Матилда?

— Малко съм изморена, това е всичко. Трябва да вървя.

Тя излезе от църквата и се забърза към магазина. Колкото по-скоро напуснеше това място, толкова по-добре. Тук имаше твърде много любопитни очи и добронамерено съчувствие.

Фред Партридж товареше последните пакети с продукти в каруцата. Двете му момченца надничаха иззад полите на майка си, която стоеше облегната на входната врата и наблюдаваше приближаването на Матилда.

Матилда провери продуктите по списъка си. Изглеждаше, че всичко необходимо е натоварено.

— Сложил съм няколко неща, които мисля, че ще, ти потрябват — каза Фред. — Пирони, канап и един пакет с храна за пилета. Жената реши, че този топ плат ще ти свърши работа. Предполагам, че пушките на Марвин покриват всичко това. — Прежълтелите му страни се покриха с червенина, а очите му гледаха някъде зад рамото й.