Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Симънс приседна с изправен гръб на твърдия дървен стол.

— Мисля, че грешите, госпожице Томас — избоботи той. — Документите са изготвени от личния ми адвокат.

— В такъв случай трябва да го уволните, господин Симънс — иронично отбеляза Матилда, — защото не си е свършил добре работата.

Симънс започна да губи търпение.

— Не смятам, госпожице Томас, че сте в положение да поставяте под съмнение един от най-добрите правни умове в Австралия.

— Тъкмо обратното, господин Симънс. Имам пълното право да се съмнявам, когато е изтеглен заем срещу моята собственост без моето съгласие. — Матилда изстреля светкавично отговора си.

Надменността и арогантността на Симънс преминаха в объркване.

— Но аз видях нотариалния акт… Баща ти беше собственик на земята.

Матилда поклати глава.

— Той имаше право само да ползва земята докато умре. Нищо повече. Ето ви останалите документи. Вижте сам. И ако имате някакви съмнения, ви предлагам да попитате адвоката на господин Скуайърс. Той е изготвил клаузите на нотариалния акт.

Симънс извади снежнобяла носна кърпичка и забърса голото си теме, докато четеше документите. Ръцете му трепереха, а по ризата му избиха тъмни петна пот.

Матилда изчака търпеливо Симънс да прочете и последния ред. Сърцето й биеше до пръсване, докато си припомняше най-важните клаузи от нотариалния акт. Майка й, й бе обяснила най-подробно какво смята да направи и Матилда знаеше целия текст почти наизуст.

— Ще трябва да се посъветвам с адвоката си по този въпрос. Изглежда баща ви не е бил съвсем почтен с нас.

— Той не беше честен спрямо много хора, господин Симънс — подхвърли тя заядливо.

— Заемът обаче ще трябва да бъде платен. Сумата е доста значителна, за да ви я опростя ей така.

Матилда се изправи.

— Тогава ще трябва да ме съдите. Няма да получите Чаринга без борба, господин Симънс.

Той я погледна замислено.

— На колко години сте, госпожице Томас?

— На петнайсет. Но не ме подценявайте, господин Симънс. — Матилда скръсти ръце пред гърдите си и го погледна решително.

— Остава обаче да се погаси заема, изтеглен от майка ви. Какво ще направите по този въпрос?

Матилда долови саркастичните нотки в гласа му. Извади металната кутия, която толкова старателно бе крила от Марвин. Цяла година бе събирала в нея парите, намерени при претърсване на джобовете му, а също и онова, което бе успяла да спести и икономиса с цената на много лъжи, само за да е готова за този момент. Това бяха всичките й пари.

Тя изсипа монетите на масата и те заблестяха на слънчевата светлина.

— Тази сума ще покрие половината от дължимото. Другата половина, както е уредено по договор, ще бъде платена, когато получа парите от продажбата на вълната.

Симънс смръщи чело при вида на купчината монети.

— Като гледам стадото ви, госпожице Томас, съмнявам се, че този сезон ще изкарате много пари — а и как ще живеете без средства дотогава? Това е всичко, с което разполагате, нали?

Матилда не се нуждаеше от съчувствието му. Не можеше да търпи присъствието му в кухнята си.

— Това си е мой проблем, господин Симънс. Ако сме приключили, отивам да си върша работата.

Матилда го изпрати до верандата и остана навън, докато четиримата мъже наляха прясна вода и възседнаха конете си. Джо яздеше отпред, а след него вървяха, вързани, двата жребеца и кафявата кобила. Агнетата и овцете подтичваха, скупчени пред конете. Тя изчака, докато се превърнаха в точици на хоризонта, после се върна към работата по покрива.

Гейбриъл стоеше разкрачен, с гръб, подпрян на комина. Матилда забеляза, че откакто бяха пристигнали мъжете, той не бе свършил никаква работа.

Когато се качи на последната пречка на стълбата, тя задържа дъха си и изчака болката в гърба й да премине. Все по-трудно й беше да се движи бързо. Носеше бебето ниско и тялото й бе натежало под широките дрехи, които прикриваха корема й.

— Хайде да свършваме с тази работа, Гейб. После ще седнем да хапнем.

Той се ухили насреща й.

— Няма пирони, господарке.

— Тогава слизай долу и отивай да търсиш проклетите пирони! — рязко отсече тя.

Матилда знаеше, че не разполага с много време. Скоро нямаше да може да прикрива състоянието си, затова една седмица, след като разплати дълговете на Марвин, тя впрегна Лейди в каруцата и заедно с подтичващия покрай нея Блу се отправи към Уолаби Флатс. Запасите й от продукти намаляваха застрашително и имаше само един изход от положението.