Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Хал се изчерви.

— Този фураж сигурно е пълен с гъгрици и е наяден от плъховете.

— Не и в моята плевня — намеси се тя енергично. — Съхранявам го в затворени метални контейнери. — После се изправи в целия си ръст и погледна решително на нивото на копчетата на ризата му. — Договорихме ли се?

Шон го сръга с лакът и грамадният мъж кимна едва забележимо. Матилда се усмихна вътрешно. Хал открай време бе хвърлил око на седлото на Марвин и въпреки че бе вероятно да вземе много повече пари, ако го продадеше в града, знаеше, че той едва ли ще отхвърли това предложение.

Джо Тъкър пристъпи напред и й връчи купчина листа.

— Това са разписките на Марвин.

Пулсът на Матилда се ускори. За разлика от останалите дългове, нямаше от къде да знае, каква сума дължеше баща й на съдържателя. Докато четеше хартийките с нечетливия подпис на Марвин, помръкна. Толкова много пари. Толкова много загубени облози. Толкова много уиски. Сумата надхвърляше възможностите й.

— Извинявай, Матилда, но имам да плащам много сметки и не мога да ти опростя дълга ей така. В момента нещата не вървят добре.

Матилда се усмихна несигурно. Горкият Джо — той беше мил човек и очевидно това не му бе по сърце. Тя се загледа към ливадата, където пасяха конете: кафявата кобила, два диви жребеца и сивият кон на баща й.

Във въздуха витаеше напрежение. Тишината се нарушаваше единствено от скърцането на люлеещия се стол, на който седеше банкерът Симънс. Матилда потрепери. Сякаш баща й се бе върнал и дебнеше да я улови.

Тя се отърси от мислите си и се концентрира върху Джо.

— Ето какво: вземи двата диви коня и ги продай. Ще получиш по-добра цена, ако първо ги обяздиш. Те са първокласни жребци, така че, защо не опиташ да ги продадеш на Чолки Лонгхорн от Нула Нула?

Хал я погледна тъжно.

— Не разбирам нищо от обяздване на коне, Матилда. Ако към жребците добавиш и кафявата кобила, ще съм сигурен, че ще си върна парите обратно.

Матилда премести погледа си върху кафявата кобила. Тя наистина бе хубава и бърза, с достатъчно буен нрав, за да участва в местните надбягвания. Един от помощник-овчарите я яздеше на миналите надбягвания и Марвин спечели прилична сума от облози. Не можеше да си позволи да остане без нея, както и без останалите. Ако се случеше нещо с кобилата й, можеше да остане без работен кон. Лейди остаряваше и скоро нямаше да я бива за нищо.

— Кобилата или жребците — каза тя решително. — Не мога да ти дам и трите коня.

Джо изглежда набра смелост, защото стойката му стана по-войнствена, а изражението на лицето — по-решително.

— Баща ти ми е длъжник от дълго време и само от уважение към теб не съм продал тези разписки. Скуайърс искаше да ги купи. Няма търпение да се докопа до Чаринга.

Матилда забеляза как очите му светнаха, когато изигра коза си, и разбра, че е загубила.

— Благодаря ти, че дойде първо при мен — каза тя тихо. — Можеш да вземеш тези коне, ако това ще попречи на Скуайърс да пипне земята ми.

Симънс се надигна от люлеещия се стол. Дъските на верандата заскърцаха под тежките му стъпки.

— Това няма да ви помогне, госпожице Томас — отбеляза той с превзетия си глас. — Банката няма да приеме коне, фураж или седла. Ако вие не можете да върнете заема, който баща ви изтегли от нас, ще трябва да изискаме плащането. Няма проблем да продадем фермата. Вече сме проучили пазара.

Матилда забеляза безмилостното изражение на лицето му, когато взе разписките от Джо и ги напъха в джоба си. Не се и съмняваше, че Скуайърс бе купувачът. Тя видя как другите мъже напуснаха верандата, за да приберат нещата си, но цялото й внимание бе съсредоточено върху мъжа пред нея. Знаеше какво има предвид — бе намерила документите след погребението на Марвин.

— По-добре влезте вътре. Трябва да обсъдим нещата подробно — каза решително тя. — Не искам другите да чуят това, което имам да ви кажа.

Той я погледна подозрително, но я последва, без да каже и дума. След като сложи чаши с чай, Матилда седна срещу него и се облегна на масата.

— Покажете ми документите за заема, господин Симънс — каза тихо тя.

Той отвори коженото куфарче и измъкна снопче листа, после се разположи удобно и отпи от чая си. Не откъсваше очи от лицето й, като куче динго, което дебне, за да отмъкне някое агне.

Матилда започна да чете документите и когато свърши, ги бутна обратно към него.

— Тези документи нямат правна сила. Не ви дължа нищо, освен малкия заем, който мама взе преди пет години.