Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Ама какво ви става на всички? За пръв път ли виждате жена?

Брет последва примера на мъжете и се наведе над препълнената с храна чиния. Продължителното шофиране бе изострило глада му, а и така избягваше любопитните погледи и лукавите побутвания с лакти на околните. Можеха да си мислят каквото си искат. Тя просто бе новият собственик на фермата. Нищо повече.

Джени веднага разпозна приятелското отношение в дружелюбната усмивка на мама Бейкър. Тя й напомняше на мама Кетъл от старите филми в събота сутрин — жена, която нямаше възраст, с едър кокал и широко сърце, неумолима към своеволията на мъжете, на които готвеше и переше.

Мама Бейкър сложи пред Джени препълнена чиния.

— Заповядайте, мила. Едно хубаво парче печено овче месо. Имате нужда от малко повече ядене. Малко сте слабичка от кръста нагоре — добави укорително.

Джени се изчерви, защото знаеше, че всички слушат разговора, макар че се правеха на напълно погълнати от яденето. По-добре да беше останала в къщата. Брет беше заредил с продукти, които щяха да стигнат за един месец.

Докато се стараеше да изяде прилично количество от препълнената чиния, останалите като че ли престанаха да й обръщат внимание и възобновиха разговорите си. Овцете, изглежда, бяха основната им тема, а последните овце, които бе срещала през изминалите десет години, бяха във вид на пържоли в месарския магазин. Джени мълчаливо слушаше разговорите на мъжете.

Готварницата явно се състоеше от кухненско помещение и от тази огромна стая. Масата от рендосани дъски и пейките от двете й страни се простираха от единия до другия й край. Сводестият таван от вълниста ламарина се издигаше над масивни дървени греди. Миризмата на готвено се смесваше с миризмите на ланолин, коне, конюшня и пот — резултат от усилния дневен труд.

Джени се чувстваше неловко, заобиколена от трийсет или повече мъже, които под зоркия поглед на мама Бейкър снишаваха гласовете си и се опитваха да се държат прилично. Напрежението в стаята бе почти осезаемо. Беше й неудобно и бе сигурна, че и те изпитват същото.

След известно време, което й се видя цяла вечност, мъжете един по един станаха и се запътиха към вратата. Джени предположи, че обикновено седяха около масата с часове — да пушат, пият бира и да обсъждат работата от изминалия ден и се почувства повече от натрапник.

Когато и последният мъж стана от масата и отнесе чинията си към кухнята, мама Бейкър дойде с две чаши чай и кутия с тютюн.

— Не им обръщайте внимание — каза тя, като кимна по посока на гласовете, които се чуваха от предната веранда. — Те са свестни типове, но могат да разговарят единствено с барманките. Нямат и грам образование.

Джени се засмя и отклони поканата да си свие цигара, въпреки че се изкушаваше. Денят беше изтощителен.

— Развалих им вечерята. От сега нататък сигурно ще се храня в къщата.

Мама Бейкър погледна към покритата с мушама маса и каза замислено:

— Така би било по-добре, госпожо Сандърс. Все пак вие сте собственичката.

— Наричай ме Джени. Не съм свикнала с подобни официалности. Това обичай ли е по тези места?

Мама Бейкър се разсмя и затвори шумно кутията с тютюна.

— За бога, не. Това просто е начин, по който изразяваме уважението си. Можеш да ме наричаш Симон. Ужасно ми е омръзнало да ме наричат през цялото време мама Бейкър. Кара ме да се чувствам на сто години.

Джени я погледна и се усмихна.

— Смешно име, нали? Майка ми чела навремето някаква книга — героинята се казвала Симон — от там и това старовремско име, което никак не ми подхожда. Ами да, погледни ме само. — Тя се разсмя и пълното й тяло се разтресе.

Джени на свой ред се разсмя, доволна, че сред тази предимно мъжка компания има поне една жена, с която може да си поговори.

— Винаги ли си живяла по този начин, Симон? Имам предвид цялото това местене от ферма на ферма?

Тя кимна утвърдително.

— Със Стан се събрахме толкова отдавна, че вече не помня кога е било. В онези години гледах децата на фермерите в Куинсланд, а Стан идваше с другите стригачи по време на сезона. — Тя отпи от чая си, очите й бяха замъглени от спомените. — Тогава той беше много привлекателен мъж — висок и строен, раменете му като скала, целият само мускули. — Тя потръпна при този спомен. — Като го гледаш сега, не би могла да предположиш, че някога е изглеждал така, нали? Стригането на овце прегърбва мъжете и ги състарява. Въпреки това моят Стан все още остригва за един ден повече овце от всеки друг тук.