Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Къщата беше в стила на първите заселници. Изградена от дървен материал, с покрив от вълниста ламарина, заслонена от юг с горичка от пиперови дървета, чиито светлозелени клони висяха немощно заради жегата по пладне. Верандата опасваше цялата къща, перилата й бяха обвити с коприва и пълзящи клонки на виолетови тропически храсти. Рамките на прозорците бяха боядисани в червено, ливадата до къщата бе яркозелена, а прочистените около двора пространства, с цел предпазване от пожари, бяха пясъчножълти.

Брет посочи към ливадата и загаси двигателя на камионетката.

— Поливаме я от кладенците. Налага се да разчитаме на подпочвени извори, за да поим животните, но за щастие, никога не сме имали недостиг на вода тук, в Чаринга, защото от планината до нас достигат водите на няколко извора. Говори се, че по време на войната Чаринга е устояла на десетгодишна суша.

Джени слезе от камионетката и се протегна. Пътуването продължи цял ден и цялото й тяло бе схванато и я болеше. Погледна към конете, които пасяха на ливадата, под сянката на дърветата, и им завидя. Независимо че слънцето клонеше към залез, все още бе много горещо.

— Какви са онези сгради ей там?

Тази ферма бе далеч по-голяма от Валуна — приличаше по-скоро малък град, отколкото на ферма.

Брет посочваше всяка сграда една по една.

— Това е складът с вълната, складът за сортиране и резервоарите с препаратите за овцете. Наемаме по двайсет стригачи през сезона. В съседните сгради се помещават кошарите и кучкарниците. До тях са кокошарниците, свинарника и мандрата. Всяка главна сграда е снабдена със собствен генератор за ток.

— Никога не съм осъзнавала колко самостоятелна и независима може да бъде една ферма — промълви Джени. — Невероятно е.

Брет бутна шапката си назад и разрови прахта с ботуша си. Очите му блестяха с нескрита гордост.

— Повечето от нещата си осигуряваме сами, но все още разчитаме на Кралската поща за някои продукти, бензин и керосин. Купуваме сено, ако е имало суша, а също пшеница, захар и брашно. Поръчваме селскостопанските машини по каталог, но за щастие имаме добър монтьор, който поддържа техниката в добро състояние, докато не започне да се разпада от старост. Плевнята ей там се използва като гараж за машините и склад за горивата и материалите. Ковачницата е до нея, а в края е дърводелската работилница.

Джени още не можеше да възприеме всичко това, когато тонът на Брет изведнъж стана сериозен.

— Онези резервоари зад къщата са пълни с прясна вода, госпожо Сандърс. Водата в тях е само за пиене. — Той се обърна и посочи към тесния поток, който течеше лениво под плачещите върби на западния край на ливадата. — Вода за пране и домакински нужди се черпи от този поток.

Джени реши, че е време да го осветли.

— И преди съм живяла по тези места, господин Уилсън. Известно ми е колко е ценна водата.

Брет я погледна за миг с любопитство и продължи монолога си. Изглежда, си бе наумил какво да каже и нищо не бе в състояние да отклони вниманието му.

— Когато потоците излязат от коритата си, дворът потъва няколко метра под водата. Затова всички сгради са повдигнати върху тухлени основи заради термитите.

— Не се учудвам, че обичате това място — каза Джени, задъхана от вълнение. — Удивително е.

— Може да бъде и много жестоко — добави остро Брет. — Не се оставяйте да ви подведе романтиката му.

Джени осъзна, че каквото и да каже или направи, не би могла да промени мнението му, че е невежа гражданка, затова само го изгледа как отива към камионетката, за да я разтовари и не каза нищо. По това стройно, източено тяло нямаше и грам излишна плът, а мускулите му играеха като на млад жребец. От него би излязъл идеален модел за скулптурите на Даян, но тя се съмняваше, че той би одобрил идеята.

— Съпругата ви в къщата ли е, господин Уилсън? С нетърпение очаквам да се запозная с нея.

Той се спря с пълни с продукти ръце и лицето му придоби намръщено изражение.

— Тя е в Пърт — каза с ниския си дрезгав глас.

Джени заслони очите си от залязващото слънце и го погледна. В очите му се четеше болка, а устните му се стегнаха. Нещо не бе както трябва — вероятно отсъстващата съпруга бе разбрала за Лорейн?

Брет пристъпваше от крак на крак.

— Тя не е на почивка, ако това си мислите. — Тонът му бе отбранителен. — Там е за постоянно.

Запъти се с решителна крачка към верандата и като пъхна върха на ботуша си, отвори вратата с мрежа против комарите.

Джени забърза подире му и накрая го настигна в кухнята.