Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

— Ще дойда след малко — каза припряно и се промъкна покрай възрастната жена. Денят бе прекалено хубав, за да го прекара затворена в хотела.

Тоалетната се намираше в една барака, в най-отдалечения ъгъл на задния двор, на прилично разстояние от кухнята. Вътре бе тъмно и миризмата бе непоносима. Определено не бе място, където можеш да прекараш дълго време. Джени потръпна, като си представи спотайващите се паяци и змии, и бързо се измъкна навън.

Времето бе топло и обещаваше да стане още по-горещо. Небето бе на розови и оранжеви ивици, а земята отразяваше топлината чак до безкрайния блещукащ хоризонт. Докато заобикаляше от другата страна на хотела, Джени дочу дрънченето на тенджери и пискливия глас на Лорейн. Бръкна дълбоко в джобовете си и усети онова вътрешно спокойствие, което толкова дълго време й бе липсвало. Денят бе хубав и дори Лорейн не бе в състояние да го развали.

Прашният път се виеше покрай хотела и се губеше в пустинята. Къщите, от двете страни на пътя, носеха следите на силното слънце и прашната земя. Боята бе напукана и се белееше, капаците на прозорците бяха изкривени и се крепяха на ръждясали панти. Реката, която по това време на годината приличаше на поточе, течеше успоредно на пътя. Очевидно наводненията по време на дъждовния период бяха често явление, защото всички постройки бяха издигнати върху каменни основи.

Джени се отправи към серните извори. Лес имаше право, вече почти не усещаше миризмата, но след като видя отровно жълтия цвят на водата, реши да не пробва лечебните й свойства и, вместо това, се запъти към миньорските шахти.

Те не бяха нищо повече от дълбоки дупки в земята, оборудвани с траверси. Според пътеводителя й едно време добивът на опали е бил процъфтяващ по тези места, но сега шахтите изглеждаха изоставени от години. Джени се наведе над една от тях и почти загуби равновесие от уплаха, когато един глас прозвуча досами ухото й.

— Внимавай да не паднеш там долу.

Тя се обърна и застана лице в лице с едно джудже — ниско и слабо, с крив нос и светлосини очи. Малкият човек я гледаше наперено изпод рунтавите си бели вежди.

— Добър ден. Тази шахта е ваша, нали?

На Джени й бе трудно да го гледа право в очите, дори, след като преодоля първоначалната уплаха.

— Позна, моя е. Копая тук вече две години. Мисля, че скоро ще открия нещо голямо. — Той погледна подозрително през рамо и се наведе към нея. — Трябва да внимавам да не се разчуе и някой натрапник да дойде и да завземе мината ми. Мога да ти разкажа такива истории, от които косата ти ще настръхне.

Джени не се съмняваше в това. Както повечето австралийци, той очевидно също обичаше да разказва тук-там поукрасени случки, за да убива времето.

— Искаш ли да поразгледаш наоколо?

— Там долу? — Джени се поколеба. Шахтата изглеждаше ужасно дълбока и ужасяващо тъмна. Освен това, там долу, сигурно нямаше нищо интересно.

— Да, нищо страшно няма. Долу вече няма змии, както едно време, когато миньорите са ги държали там за пазачи. Ела, ще ти покажа.

Ръката му бе груба на допир и Джени почувства колко бе силен, когато я хвана, за да я насочва откъде да мине по стълбата. Може и да бе дребен и, един господ знае на колко години, но бе учудващо як. Докато Джени балансираше по разнебитените стъпала, вече се съмняваше, че изобщо е трябвало да слиза с него в тази дупка.

— Изчакай малко — каза той, когато стигнаха на дъното. — Сега ще запаля осветлението. — Той драсна клечка кибрит и мекото сияние на керосиновата лампа прогони тъмнината.

Джени усети колко е прохладно под земята и като се огледа наоколо, забрави всичките си опасения. Това не бе просто дупка, а огромна мрежа от тунели, прокарани в земята. Пред погледа й се откриваха различни по цвят и състав пластове.

— Красиво е, нали? — Той се усмихна гордо и й намигна. — Това, което е скрито под пластовете обаче, е много по-ценно. — Той се обърна и протегна ръка към издълбана в стената цепнатина. След малко развърза една кожена кесия и изсипа нещо в дланта си.

Джени ахна. Керосиновата лампа освети опалите, хвърляйки червени, сини и зелени отблясъци върху млечнобялата им повърхност. А сред тях имаше някои наистина редки екземпляри — черни опали. Светещи и тайнствени, те бяха изпъстрени с причудливи златни нишки.

Той избра един особено красив екземпляр и го сложи в дланта й.

— Полирах го, доколкото можах. Предполагам, че в града ще го продам на доста добра цена.

Джени го приближи към лампата, като го обръщаше на всички страни, докато яркочервените отблясъци не затанцуваха върху него.