Тамара Маккинли - Последният валс на Матилда

Туристите бяха извадили фотоапаратите си и тяхното щракане и бръмчене се извисяваше над шума от оживените разговори на останалите пътници. Джени горчиво съжаляваше, че не си носеше фотоапарата, но когато влакът навлезе навътре, сред извивките на планинската верига, тя разбра, че и без това този пейзаж щеше завинаги да се запечата в паметта й.

Няколко часа по-късно те напуснаха тази и навлязоха в друга планинска верига. Влакът мина през Литгоу, Батръст и Ориндж, остави зад себе си Хървис Рейндж и се насочи към Гондоболин, като спираше само за няколко минути, за да вземе пътниците от няколко прашни забутани гари.

Джени не се изморяваше да наблюдава стадата овце, пасящи пожълтялата по тези сурови места трева. Тя се възхищаваше на планинските пейзажи, а гледката на хилавите недорасли дървета и червеникавата земя докосваха нещо съкровено в душата й. Стадо кенгура подскачаше през тревата; животните разменяха помежду си крясъци на задоволство. Джени се наслаждаваше заедно с тях на красотата на родината си.

Нощта настъпи бързо и монотонното потракване на колелата по релсите, които сякаш нашепваха: „Отивам си вкъщи, отивам си вкъщи“, я унесе в дрямка.

С настъпването на деня, топлите лъчи на слънцето огряха земята, като отразяваха нейните червени и оранжеви цветове в небето. Докато пиеше кафето си, Джени гледаше през прозореца. Красива, пуста и болезнено самотна, земята сякаш узряваше под горещото слънце. Какви силни емоции предизвикваше тя! Колко смело се извисяваха дърветата под безмилостното слънце! Листата им клюмаха, дънерите избеляваха до призрачно сиво. Джени усети как отново се влюбва в тази прекрасна страна.

Измина още един ден и още една нощ. Пресякоха Националния резерват, минаха покрай планината Манара и езерото Гън. Километри рядко населена земя се простираше чак до хоризонта. Малки селца и пусти пасбища, спокойни езера и притихнали планини се изнизваха във величествена процесия.

Утрото настъпи отново. Вратът и гърбът на Джени се бяха схванали от дългото седене. Колкото повече се приближаваше към целта си, толкова по-малко можеше да се отпусне и да спи, затова бе прекарала по-голямата част от нощта в игра на карти с група младежи от Англия, които обикаляха Австралия със самари на гърба. Когато стигна до изоставения оазис Броукън Хил, влакът намали ход. Тук той сменяше посоката и повечето от пътниците трябваше да се прехвърлят на друг влак.

Джени сложи пътеводителя в раницата си и се приготви да слиза. Силвър Сити, както го наричаха някога, се простираше на двата бряга на река Дарлинг. Буйна растителност и ярки цветя вирееха сред прахоляк и стари постройки.

Туристите развълнувано обсъждаха джамията с железен покрив и архитектура от деветнайсети век, чийто странен вид не прилягаше на околния пейзаж. Всички говореха за призрачното селище Силвъртън, което се намираше на запад от Броукън Хил. Много филмови продуценти използваха мястото за снимки. На Джени й се искаше да се присъедини към останалите и докато се сбогуваше с англичаните, изпита леко съжаление, че не може да продължи с тях до Пърт. Съществуваха непознати за нея до този момент места, чиито имена й бяха известни от атласа. Само че автобусът щеше да пристигне скоро и тя трябваше да продължи в друга посока. Може би някой друг път — обеща си тя тихичко.

Джени нагласи удобно презрамките на раницата и тръгна надолу по пътя. Броукън Хил съчетаваше по причудлив начин чертите на село и на град. Импозантни постройки от времето на разцвета на добива на сребро се извисяваха непосредствено до дървени бараки и магазини с дървени колони пред тях. Католическата катедрала си съперничеше с търговската палата и пощенската кула с часовник, както и с новите, леко занемарени хотели и мотели.

Автобусът вече чакаше пред Принс Албърт Хотел, който бе заобиколен от алеи с буйна растителност. Джени бе разочарована. Надяваше се, че ще има време да поразгледа наоколо, да си вземе душ и да се преоблече, а може би и да хапне нещо. Но следващият автобус беше след седмица, а и Брет Уилсън щеше да я чака в Уолаби Флатс.

— Казвам се Лес. Аз ще взема това, миличка. Качвай се в автобуса и се настанявай удобно. В хладилната чанта има студена бира и сок. Парите остави в тенекиената кутия.

Шофьорът грабна раницата й и я прибра в багажника. Носеше къси панталони, бяла риза, туристически обувки и три четвърти чорапи. Беше дружелюбен, с почерняло и съсухрено от слънцето лице, черни мустаци и широка усмивка.